Параистория
Параисторията (също така фолкистория, квазиистория, псевдоистория, алтернативна история и други) е обобщено име за съвкупност от претендиращи за научна стойност, но не притежаващи такава публицистични трудове и концепции, теоретизиращи по различни исторически теми, създадени основно от непрофесионални историци, от позицията на отрицанието и ревизионизма на академичната историография.[1] Параисторията цели да измеси истинската история и да представи за факт не това, което действително е станало, а това, което хората в различни времена казват, искат или вярват, че се е случило.[2] Характерно за това явление е, че то излиза извън маргиналността в страни, засегнати по-силно от негативните явления, съпътстващи глобализацията. Подобни идеи намират добър прием сред онези социални групи, които чувстват себе си потърпевши от бързите промени в последните десетилетия. Съществени са размерите на това явление в Русия, Източна Европа и особено в България.[3] Параисторията е част от маргиналната наука.
В България прояви на параистория се срещат по-често по теми свързани с прабългаристиката. Множеството неясноти около ранната история на прабългарите създават възможност за формиране на различни хипотези, които попадат в обхвата на „параисториците“. В него се включват и разработки на автори, които спадат формално към академичната общност, но поради различни причини, са склонни да участват в параисторични дискусии и изследвания, които атакуват както общоприетите до 1990 г. научни тези, така и опитите за демитоголизация на елементи от тази тематика, възникнали в съвременна среда. Така на практика границата между „параисторичните“ и историческите проучвания не винаги е добре очертана и са възможни преливания, които правят доста трудно пълното разграничаването на двата вида изследвания. Подобни прабългаристични изследвания, както иронично пише проф. Румен Даскалов, вече са подпомагани от методи, използвани в астрологията, хиромантията, кабалата, тайноведството и др. псевдонауки.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Исторически преглед, том 61, броеве 1-2, Българска Академия на науките, Българско историческо дружествo, 2005, стр. 38.
- ↑ Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по журналистика и масова комуникация, брой 12, Университетско изд-во „Св. Климент Охридски“, 2005, стр. 12.
- ↑ "Параисторията като феномен на прехода: преоткриването на древните българи”, автор: доц. д-р Александър Николов, „Историческият хабитус: опредметената история” - сборник в чест на 65-годишнината на доц. д-р Р. Донков, С. 2013, съст. Ю. Тодоров и А. Лунин,
- ↑ Румен Даскалов, Имало ли е древни българи преди древните българи? Култура – Брой 1 (2663), 13 януари 2012 г.