Сърнец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сърнец
Общи данни
Население 259 души[1] (15 март 2022 г.)
10,3 души/km²
Землище 25,1 km²
Надм. височина 200 m
Пощ. код 9482
Тел. код 05755
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 70617
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   кмет
Тервел
Симеон Симеонов
(ГЕРБ)

Сърнец е село в Североизточна България. То се намира в община Тервел, област Добрич.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

До селото има слабопроучен археологически обект с неизяснена същност.

История[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Като свидетелство за култовата практика и присъствието на българско езическо население в района на днешното село, се приема идентифицирания преносим каменен жертвеник от ранното средновековие, един от осемте, намерени в днешните български земи.[2]

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

през 1894 г. в частен дом в селото е открито Основно училище „Христо Ботев“, което през 1900 г. се премества в новопостроена сграда.[3]

В селото функционира земеделска кредитна кооперация „Надежда“, ликвидирана преди Първата световна война. По време на румънската окупация на Южна Добруджа кредитната ѝ дейност е възстановена.[4]

Народно читалище „Наука“ е учредено в селото през 1940 г.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Христина Стоянова, ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПРОИЗХОДА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА РАННОСРЕДНОВЕКОВНИТЕ КАМЕННИ ЖЕРТВЕНИЦИ, ИЗВЕСТИЯ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ ШУМЕН, Книга XIII, стр 71
  3. Пътеводител на архивните фондове, съставил Вълко Калчев / Окръжен държавен архив – Толбухин // Изд. „Г.Бакалов“ – Варна, 1976 г., стр. 104.
  4. Пътеводител на архивните фондове, съставил Вълко Калчев / Окръжен държавен архив – Толбухин // Изд. „Г.Бакалов“ – Варна, 1976 г., стр. 82.
  5. Пътеводител на архивните фондове, съставил Вълко Калчев / Окръжен държавен архив – Толбухин // Изд. „Г.Бакалов“ – Варна, 1976 г., стр. 126.