Кладенци (област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Кладенци (Област Благоевград).

Кладенци
Общи данни
Население 128 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,166 km²
Надм. височина 252 m
Пощ. код 9497
Тел. код 05758
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 37157
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Тервел
Симеон Симеонов
(ГЕРБ)

Кладенци е село в Североизточна България. То се намира в община Тервел, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Северозападния край на Добричка област в България, близо до пресечната точка на границите на Шуменска, Силистренска и Добричка области. По забравен от времето на комунизма проект в непосредствена близост до него преминава и завършва малко след това, новият първокласен шосеен път Добрич - Русе. Релефът е равнинен, в близост до селото има освен много земеделски площи, малко по размери и брой пресечени и гористи местности, населени с различни видове диви животни. Обширните поля са прорязани с много и перпендикулярно разположени един спрямо друг "пояси" - полезно наследство от аграрната революция на Вълко Червенков.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е типично умерен-континентален. Пролет – малко закъсняваща, но бърза, като развитие. Лято – сухо и много горещо. Есен – дъждовна. Зима – дълга и студена.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото придобива съвременния си етнически състав от ~100% българи след спогодбата за връщане на Южна Добруджа на България няколко дни след Димитровден 1941 година(едно от малките полезни за България последствия от Втората Световна Война и съюзничеството ни с Третия Райх). Тогава почти всички българи населяващи околностите на Констанца (Румъния) са се преселили в освободените от румънци села в Южна Добруджа. Някои от дошлите пренасят имената на селата си от Румънско в България - Камъна - Нова Камена.

Ако се погледне още по-назад във времето, това са преселници – бежанци от времето на Руско-Турските войни в началото на XIX век, намерили спасение от турците, изселили са се от различни части на България, но предимно от селищата от Южния склон на Балкана - Сливен, Котел и селата около им.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Селото е населено от православни християни. Има един православен храм св.Димитър, но няма свещеник.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалище със затихнали функции.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

До селото се намира старобългарско селище от ранното Средновековие, което е разкопано от археолозите. Находките са публикувани в монография. Има предположения, че в околностите на селото – в посока към съседното село Скала се е намирала една от първите – от времето на хан Аспарух – крепости, която обаче не се е запазила. Макар релефът да е предимно равнинен в посочената местност съществуват природни скални образувания подобни на хълмовете във Велико Търново – Царевец и Трапезица. В същата местност има пещера с прораснало от дъното ѝ и излязло над повърхността дърво, населена с прилепи. Има предания за скрито в нея турско злато.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Селски сбор на 7 ноември.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Село Кладенци и село Н. Камена са населени със православни християни, наречени преселци, които идват от Румъния, а по-рано живели в централна България (Севлиево, В.Търново, Габрово и др.)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Станчо Ваклинов, Станислав Станилов. Кладенци – ранносредновековно българско селище. Варна, Георги Бакалов, 1981, 88 с.
  • Пламен Николов. Кан Омуртаг вдигнал могила край Кладенци.