Колобър (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Колобър.
| Колобър | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 421 души[1] (31 декември 2024 г.) 31,6 души/km² |
| Землище | 13,326 km² |
| Надм. височина | 222 m |
| Пощ. код | 7675 |
| Тел. код | 0864 |
| МПС код | СС |
| ЕКАТТЕ | 38073 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Силистра |
| Община – кмет | Дулово Невхис Мустафа (ДПС; 2023) |
| Кметство – кмет | Колобър Юксел Хакъ (ДПС) |
Коло̀бър е село в Североизточна България, община Дулово, област Силистра.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Колобър се намира на около 38 km южно от областния център град Силистра, 6 km югоизточно от общинския център град Дулово и 55 km запад-северозападно от град Добрич. Селото е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина. Районът е карстов. Проучени са големи залежи на каолин, които запълват негативни карстови форми в долнокредни варовици. Не се експлоатират поради усложнени хидрогеоложки условия.
Селото е с равнинен релефът със слаб наклон на север, надморската височина в центъра при кметството и джамията е около 222 m. Климатът е умереноконтинентален; почвите са преобладаващо лесивирани[2].[3]
Отглеждат се предимно царевица, тютюн, фасул, пшеница, ечемик, лук. Животновъдството е слабо развито.[3]
Общинският път през село Колобър на запад към град Дулово прави връзка с първокласния републикански път I-7, водещ на север през град Алфатар и село Калипетрово до Силистра. На изток общинският път прави връзка през село Полковник Таслаково с третокласния републикански път III-2077.
Населението на село Колобър нараства от 701 души към 1934 г. на 932 души към 1985 г., рязко намалява на 620 души към 1992 г., а към 2023 г. е 427 души (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.).[4]
Етническият състав на населението на село Колобър по данните от преброяването на населението в България през 2011 г. включва – при общо 508 души – 495 лица, самоопределили се като етнически турци и 13 не отговорили.[5].
История
[редактиране | редактиране на кода]След Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. По силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г. До 1942 г. селото се нарича Байлер кьой. Преименувано е на Колобър[6] – погрешно записано като Колобар, с министерска заповед 2191, обнародвана на 21 декември 1942 г. Грешката е отстранена с Указ 960 на Президиума на Народното събрание от 23 декември 1965 г. (обнародван, ДВ, брой 1 от 4 януари 1966 г.).[3][7]
Турско първоначално училище в селото е основано през 1940 г. От 1955 г. до 1962 г. то е с наименование Народно начално училище „Намък Кемал“[8]; от 1963 г. е с наименование „Н. Й. Вапцаров“; от 1992 г. носи наименованието „Васил Левски“. Началното училище „Васил Левски“ в село Колобър е закрито през 2002 г.[9] със Заповед № РД-14-60 от 10 юни 2002 г. на министъра на образованието и науката.[10]
Народно читалище „Христо Ботев“ в село Колобър е основано през 1948 г. Помещавало се е в една стая, а през 1970-те години се премества в по-голяма сграда. Към него са създадени библиотека и две вокални групи – детска и женска. Читалището е организатор на културния живот в селото – отбелязват се празници и бележити дати. През 2010 г. в съответствие с приетия Закон за народните читалища е приет нов устав, а към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става Народно читалище „Христо Ботев - 1948“ – село Колобър.[11][12]
Детска градина „Пролет“ в село Колобър има до към (вероятно) 2019 г. (филиал на Целодневна детска градина „Пролет“, село Межден).[13]
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Населението на село Колобър изповядва ислям.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Колобър към 2024 г. е център на кметство Колобър.[14][15]
В село Колобър към 2024 г. има:
- действащо читалище „Христо Ботев – 1948 г.“;[16][17]
- джамия, постоянно действаща;[18]
- пощенска станция.[19]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Н. Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; 1989 г., стр. 152
- Енциклопедия „България“, том 3, София, 1982 г.
- Национален регистър на населените места
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Лесивирани почви (Luvisols). // Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 2024-11-28.
- ↑ а б в Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 2375, Колобър. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Колобър, общ. Дулово, обл. Силистра
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ „Колобър“ означава жрец на върховния бог Тангра. Най-известният български колобър е Боян Магесник.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. КОЛОБЪР (Байлер кьой, погр. Колобар). (Справка към 28 ноември 2024.)
- ↑ ((en)) Namık Kemal
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Силистра – 31, фонд 673 „Народно начално училище „Н. Й. Вапцаров“– с. Колобър, Силистренско (1944 – 2002“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.[неработеща препратка]
- ↑ Закрити и преобразувани училища, детски градини и извънучилищни звена до 15.09.2018 г. в област Силистра (Задължителната документация на закритото училище се съхранява в училище „Д-р Петър Берон“, село Полковник Таслаково, а след закриването и на това училище през 2004 г. – в СОУ „Васил Левски“, град Дулово).
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Силистра – 31, фонд 988 „Народно читалище "Христо Ботев" – с. Колобър, Силистренско (1948 – )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.[неработеща препратка]
- ↑ Закон за народните читалища, член 9, алинея 5 (нова, 2009 г.) Справка към 28.11.2024.
- ↑ Детска Градина Пролет Колобър Последни снимки от 2019 г. По справка към 28.11.2024. в Регистър на детските градини»Област Силистра»Община Дулово няма данни за детска градина в Колобър.
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Колобър Справка към 28.11.2024.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Силистра, кметство Колобър Справка към 28.11.2024.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Христо Ботев – 1948 г.“, село Колобър, община Дулово, област Силистра
- ↑ Информационна карта за 2023 г., читалище „Христо Ботев – 1948 г.“, село Колобър, община Дулово, област Силистра
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Колобър, област Силистра
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 7675 Колобър // Посетен на 2024-11-28.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Карта на България
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-007.
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-007-3. Актуалност 1985 г. Издание 1990 г.
| ||||||||||