Черник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото Североизточна България. За средновековния град вижте Черник (град).

Черник
Общи данни
Население 2520 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 32,065 km²
Надм. височина 232 m
Пощ. код 7651
Тел. код 0864
МПС код СС
ЕКАТТЕ 81966
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Дулово
Юксел Ахмед
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Черник
Себахат Сопен
(независим)

Черник е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра. Жителите му са главно турци къзълбаши.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Черник се намира на 43 км от град Силистра, на 2 км от град Дулово и на 35,2 км от град Главиница.

Селото се намира на 400 км от столицата София и на 174 км от град Букурещ.

Селото се намира на територията на историко-географската област Южна Добруджа.

Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток. През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Преобладаващата надморска височина е от 210 до 232 м. Почвите са плодородни – черноземи. Отглежда се главно пшеница, царевица и слънчоглед.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е било Каралар (Caralar). От 1913 до 1940 година, село Черник попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. По силата на Крайовската спогодба село Черник е върнато на България през 1940 г.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Тюрбе на Пати

Тюрбето на Пати е построено през 1994 година. Сградата е правоъгълна с размери 6 x 11 m. В нея се намират гробовете на Пати Салих (1902-1970) и други двама местни жители, смятани за чудотворци и почитани от алевиите в селото.[1]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

6 май е официалният празник на селото който е съпроводен с много и различни събития – от конни състезания и срещи от борба свободен стил до концерти и танци на открито.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 118-120.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]