Васил Маринов (географ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил маринов
български географ
Роден
Починал
1990 г. (83 г.)

Националност българин
Образование Софийски университет
Научна дейност
Образование Софийски университет
Титла старши научен сътрудник
Членува в Българска академия на науките

Васил Александров Маринов е български географ и учител, старши научен сътрудник в Етнографския институт с музей.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1907 г. в Шумен. Завършва в Софийския университет, а след това специализира в Германия. Работи като учител и е старши научен сътрудник в Етнографския институт с музей в София. Почива през 1990 г.[1]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Васил Маринов е автор на множество научни трудове. Сред най-известните му са:[1]

  • „Морфология на Шуменските височини“ (1934)
  • „Герлово, областно географско изучаване“ (1936)
  • „Авренско плато, областно географско изучаване“ (1940)
  • „Дели орман (южна част), областно географско изучаване“ (1941)
  • „Плисковско (Абобско) поле, поселищно-географско изучаване“ (1943)
  • „Принос към изучаване на бита и културата на турците и гагаузите в Североизточна България“ (1956)
  • „Принос към изучаване на произхода, бита и културата на каракачаните“ (1964)
  • „На гости у бесарабските българи“ (1988)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Кираджиев, Светлин. Мореплаватели пътешественици географи-изследователи. София, книгоиздателска къща „Труд“, 2007. ISBN 978-954-528-725-1. с. 60 – 61.