Правда (област Силистра)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Правда (Област Силистра))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Североизточна България. За селото в Търновско вижте Правда (Област Велико Търново).

Правда
Общи данни
Население 1 737 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 39,676 km²
Надм. височина 185 m
Пощ. код 7690
Тел. код 08640
МПС код СС
ЕКАТТЕ 57995
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Дулово
Юксел Ахмед
(независим)
Кметство
   - кмет
Правда
Турхан Мустафа
(ДПС)

Правда е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Правда е в Лудогорието, намира се на по 17км. разстояние от градовете Дулово и Главиница.
Наброява 1 743 жители (към 2014 г.).
Населението е предимно от турски произход.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Името му каквото е днес е получено през 1942 г. Дотогава се e казвало Догрулар (Doğrular, тур.), в буквален превод -"праведни".
Преданието гласи, че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и впоследствие две селища се обединили в едно.
Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км. от селото, от които каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н.
Правда е била известна с многото си вятърни мелници, общо 10 на брой, последната от които оцелява до 1989 г.

През 1913 г. селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. Много от възрастните мъже са учили румънски език в училищата тогава и все още знаят да пишат и говорят на този език. Поради агресивната политика, провеждана от Румънската страна през 1934 г. много семейства се преселват в Турция, известно е, че повечето от тях са се заселили в град Чумра (Çumra), обл. Кония.
Последните румънци напускат селото през 40-те години, след като по силата на Крайовската спогодба през 1940 г. Южна Добруджа е върната обратно на България.

За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. През 1950 г. със създаването на ТКЗС им биват отнети земите и добитъка, които са били единственият начин за препитание. Тогава още семейства отпътуват за Турция, а следващото преселение е през 1978 г. С настъпването на Възродителния процес и насилствената смяна на имената през 1985 г., когато на българските турци се забранява да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си, през 1989 г. още семейства отпътуват за Турция. След 10 ноември 1989 г. в резултат на настъпилите демократични промени в България и заради преживяната носталгия по родните места част от хората се завръщат.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Най-старата сграда в селото е джамията, построена е през 1867 г. (1283 г. по мюсюлманското летоброене Хиджра).

Джамията, построена през 1867 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

За празник на село Правда е избрана датата 1 май. При хубаво време това е повод жителите на селото да се съберат в местността Дерменти (değirmen, тур.) - мелница.

Организират се игри, състезания и се канят танцови и певчески групи.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене.

Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината, мазето или се получават от отглежданите животни.

Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо и дреболии като сърце, бъбреци и черен дроб. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко, разредено с вода.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]