Венец (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Венец.
| Община Венец | |
|---|---|
 | |
 | |
| Общи данни | |
| Област | Шумен |
| Площ | 209.91 km² |
| Население | 7 802 души |
| Адм. център | Венец |
| Брой селища | 13 |
| Сайт | venets.bg |
| Управление | |
| Кмет | Нехрибан Ахмедова (ДПС) |
| Общ. съвет | 17 съветници
|
.png) | |
| Община Венец в Общомедия | |
Община Венец е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Общината е разположена в северозападната част на област Шумен. С площта си от 209,911 km2 е най-малката по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 6,19% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Каолиново;
- на юг – община Хитрино;
- на запад и северозапад – община Самуил, област Разград.
Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Релефът на общината е хълмист, като територията ѝ попада в централните части на Източната Дунавска равнина.
Община венец заема най-високата част на Лудогорското плато – източната част на Самуиловските височини. В тях, на 1 km североизточно от село Капитан Петко се издига най-високата им точка Петров връх 500,8 m, явяващ се и най-високат точка на цялата община.
Минималната височина на община Венец се намира в североизточната ѝ част, на границата с община Каолиново, в коритото на река Канагьол – 271 m н.в.
Води[редактиране | редактиране на кода]
В южната част на общината, по билото на Самуиловските височини преминава вододела между Дунавския водосборен басейн и Черноморския водосборен басейн. От територията на общината водят началото си три по-големи реки. На североизток покрай селата Борци, Венец и Осеновец протича най-горното течение на река Канагьол, която се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия.
От общината извират и преминават с най-горните си течения Провадийска река и левият ѝ приток Крива река.
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
Общината се състои от 13 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) |
| Борци | 571 | 26,504 | Буюклу, Пайклъ | Изгрев | 844 | 18,827 | Ай дооду, Уста Генчо |
| Боян | 416 | 13,091 | Пири факъ, Юкари кьой | Капитан Петко | 493 | 15,821 | Терби |
| Буйновица | 235 | 7,723 | Ташкън | Осеновец | 401 | 15,778 | Ашиково |
| Венец | 709 | 24,250 | Кьоклюдже | Страхилица | 82 | 5,248 | Дерминджии |
| Габрица | 433 | 14,695 | Гюргенлие | Черноглавци | 574 | 26,674 | Кара башлъ |
| Денница | 125 | 4,597 | Орта махле, Кьосе базиргян | Ясенково | 1965 | 30,301 | Чукур кьой |
| Дренци | 289 | 6,402 | Ахлар | ОБЩО | 7137 | 209,911 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]
- МЗ № 3072/обн. 11 септември 1934 г. – преименува с. Кьоклюджа на с. Венец;
- – преименува с. Ай догду на с. Уста Генчо;
- МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Буюклу (Боюклу, Пайклъ) на с. Борци;
- – преименува с. Пири факъ (Юкари кьой) на с. Боян;
- – преименува с. Ташкън на с. Буйновица;
- – преименува с. Гюргенлие на с. Габрица;
- – преименува с. Орта махле (Кьосе базиргян) на с. Денница;
- – преименува с. Дживгазово на с. Дживгарци;
- – преименува с. Ахлар на с. Дренци;
- – преименува с. Уста Генчо на с. Изгрев;
- – преименува с. Терби на с. Капитан Петко;
- – преименува с. Ашиково на с. Осеновец;
- – преименува с. Демирджии на с. Страхилица;
- – преименува с. Кара башлъ (Карабашлие) на с. Черноглавци;
- Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Дживгарци и го присъединява като квартал на с. Боян;
- Указ № 311/обн. 1 октомври 2002 г. – отделя с. Черна и неговото землище от община Венец и го присъединява към община Хитрино.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
| Година на преброяване |
Численост |
| 1934 | 14 231 |
| 1946 | 15 546 |
| 1956 | 14 355 |
| 1965 | 15 161 |
| 1975 | 14 329 |
| 1985 | 13 212 |
| 1992 | 9 438 |
| 2001 | 8 042 |
| 2011 | 7 137 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 7137 | 122 | 5707 | 506 | 3 | 73 | 726 | 100,00 | 1,70 | 79,96 | 7,08 | 0,04 | 1,02 | 10,17 |
| Борци | 571 | 11 | 547 | 0 | 5 | Борци | 1,92 | 95,79 | 0,00 | 0,87 | ||||
| Боян | 416 | 4 | 349 | 0 | 0 | 10 | 53 | Боян | 0,96 | 83,89 | 0,00 | 0,00 | 2,40 | 12,74 |
| Буйновица | 235 | 7 | 209 | 0 | 0 | 0 | 19 | Буйновица | 2,97 | 88,93 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 8,08 |
| Венец | 709 | 27 | 665 | 0 | 0 | 3 | 14 | Венец | 3,80 | 93,79 | 0,00 | 0,00 | 0,42 | 1,97 |
| Габрица | 433 | 4 | 215 | 155 | 0 | 5 | 54 | Габрица | 0,92 | 49,65 | 35,79 | 0,00 | 1,15 | 12,47 |
| Денница | 125 | 0 | 125 | 0 | 0 | 0 | 0 | Денница | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Дренци | 289 | 5 | 228 | 0 | 53 | Дренци | 1,73 | 78,89 | 0,00 | 18,33 | ||||
| Изгрев | 844 | 14 | 484 | 202 | 143 | Изгрев | 1,65 | 57,34 | 23,93 | 16,94 | ||||
| Капитан Петко | 493 | 355 | 0 | 136 | Капитан Петко | 72,00 | 0,00 | 27,58 | ||||||
| Осеновец | 401 | 13 | 332 | 0 | 55 | Осеновец | 3,24 | 82,79 | 0,00 | 13,71 | ||||
| Страхилица | 82 | 0 | 80 | 0 | 1 | Страхилица | 0,00 | 97,56 | 0,00 | 1,21 | ||||
| Черноглавци | 574 | 17 | 454 | 64 | 0 | 39 | 0 | Черноглавци | 2,96 | 79,09 | 11,14 | 0,00 | 6,79 | 0,00 |
| Ясенково | 1965 | 18 | 1664 | 83 | 193 | Ясенково | 0,91 | 84,68 | 4,22 | 9,82 | ||||
Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 7 137 | 100,00 |
| Православие | 69 | 0,96 |
| Католицизъм | ||
| Протестантство | 9 | 0,12 |
| Ислям | 5 660 | 79,30 |
| Друго | ||
| Нямат | 10 | 0,14 |
| Не се самоопределят | 198 | 2,77 |
| Непоказано | 1 183 | 16,57 |
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 32,3 km:
- участък от 17,9 km от Републикански път I-7 (от km 75,7 до km 93,6);
- началният участък от 10,8 km от Републикански път III-7002 (от km 0 до km 10,8);
- началният участък от 3,6 km от Републикански път III-7005 (от km 0 до km 3,6).
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-13
- ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски) Архив на оригинала от 2018-06-13 в Wayback Machine.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно община Венец- ((bg)) Официален уебсайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
| |||||||
| |||||
Портал „
Портал „