Направо към съдържанието

Венец (област Шумен)

Вижте пояснителната страница за други значения на Венец.

Венец
Знаме
      
Герб
България
43.543° с. ш. 26.9224° и. д.
Венец
Област Шумен
43.543° с. ш. 26.9224° и. д.
Венец
Общи данни
Население664 души[1] (31 декември 2024 г.)
27,4 души/km²
Землище24,25 km²
Надм. височина318 m
Пощ. код9751
Тел. код05343
МПС кодН
ЕКАТТЕ10642
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Венец
Нехрибан Ахмедова
(ДПС; 2007)
Кметство
   кмет
Ахмед Ахмедов
Венец в Общомедия

Венец е село в Североизточна България, то е административен център на община Венец, област Шумен. Близо до селото се намира телевизионна станция.[2]

Венец е разположен в централната част на Лудогорието. Намира се на 26 km от областния център Шумен, на 37 km от Разград и на 101 km от Русе.

Най-ранните писмени данни за селището произхождат от османските регистри, където селото се споменава под името Кьоклюджа (на турски: Köklüce). В миналото регионът е бил гъсто залесен, а населението се е занимавало основно с животновъдство и усвояване на природните ресурси на Лудогорието. След Освобождението на България селото остава в пределите на държавата и постепенно започва да променя своя етнически и социален облик. Със мминистерска заповед от 1934 г. името на селото е официално променено от Кьоклюджа на Венец.

През 20 век селото се утвърждава като важен административен център за околните населени места в североизточната част на страната. Днес Венец е административен център на едноименната община и е известно със съжителството на различни етнически общности. В най-новата история икономиката на селото е тясно свързана с модерното земеделие и развитието на местната инфраструктура.

Просветната дейност в района на село Венец датира от 1870-те години на 19 век. През 1904 година в тогавашното село Кьоклюджа се открива първото училище. През първите десетилетия на 20 век в селото функционира частно турско училище, в което от 1928 година се въвежда задължително обучение по български език, история и география.

През учебната 1945-1946 година към началното училище е открита прогимназия, а от учебната 1947-1948 година то става пълно основно училище. По това време към него започва да работи и общежитие за ученици от съседните села.

В периода 1959-1960 година, след решение на Окръжния народен съвет за съвместно обучение на български и турски деца, съществуващите дотогава отделни училища са обединени. През 1961 г. е разкрит VIII клас. Съвременната учебна сграда на училището е построена по проект на арх. Божана Острева. Строителството започва през 1975 година, а сградата е официално открита на 11 юли 1982 година. От 1 септември 1983 г. училището прераства в Единно средно политехническо училище (ЕСПУ) „Н. Й. Вапцаров“. През 1991 г. се въвежда професионално обучение с паралелки в направленията „Шевно производство“, „Кулинария“ и „Администрация“. Днес учебното заведение функционира като Средно училище (СУ) „Никола Й. Вапцаров“ с обучение от I до XII клас.[3]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19341495
19461519
19561644
19651691
19751518
19851554
1992944
2001840
2011709
2021630

Преброяване на населението през 2011 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

ЧисленостДял (в %)
Общо709100.00
Българи273.80
Турци66593.79
Цигани
Други
Не се самоопределят30.42
Неотговорили141.97
  1. www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. РРТС „Венец“ – Уикимапия
  3. ИСТОРИЯ НА УЧИЛИЩЕТО // СУ "Никола Йонков Вапцаров" с. Венец, обл. Шумен, 2013 г. Посетен на 15 април 2026 г.
  4. „Справка за населението на село Венец, община Венец, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 12 юни 2022. Посетен на 15 януари 2017.
  5. „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 15 януари 2017. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 3 септември 2023. Посетен на 15 януари 2017. (на английски)