Соня Бакиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Соня Бакиш
първа дама на България
Период
6 юни 1990 – 17 юли 1990
Предшествана от Галя Младенова
Сменена от Тодорова

Родена
Починала
22 април 2010 г. (86 г.)
Съпруг Станко Тодоров

Соня Бакиш е българска журналистка. Като съпруга на политика Станко Тодоров е първа дама на България през краткото му управление като председател (президент) на България (6 юни-17 юли 1990).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Соня Бакиш е родена на 11 юли 1923 г. в град Пловдив. Завършва Италианска гимназия през 1942 г.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Участва в бойна група. [1] Като еврейка е интернирана в град Фердинад. Преминава в нелегалност и е партизанин в Партизански отряд „Христо Михайлов“ (1944).

След 9 септември 1994 г. е журналист. Работи във в. Работническо дело, в единственото женско списание Жената днес, главен редактор на в. „Учителско дело“. В сп. „Жената днес“ публикува статии, коментари и дискусии по теми за българското общество. Член на управителния съвет на Съюза на българските журналисти.

Името ѝ нашумява след учредяването на Обществения комитет за екологична защита на Русе, чиято основна задача е да се бори срещу обгазяването на Русе с хлор от химическите заводи от Гюргево, Румъния. По този повод е изключена от БКП[2]. Пенсионира се през 1988 г.

Умира на 22 април 2010 г. на 87 години.

Има родствена връзка с майката на Александър Божков.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1977 г. – удостоена е със званието „Народен деятел на изкуството и културата“[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.jenatadnes.com/hora/edin-ekshan-ot-mladostta-na-sonya-bakish-i-stanko-todorov/
  2. http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=8078
  3. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.