Национална служба за охрана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Националната служба за охрана (НСО) е юридическо лице на бюджетна издръжка и представлява специализиран военизиран държавен орган, подчинен на президента на Република България. Тя осигурява охрана, специализиран транспорт и пропускателен режим на граждани заемащи или заемали определени висши държавни постове, членове на семействата им, чуждестранни гости с особена важност за страната и др. НСО е правоприемник на Управление за безопасност и охрана (УБО) – Пето управление на Държавна сигурност.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1879 г. Александър Батенберг е провъзгласен за княз на България. С пристигането му на българска земя възниква необходимост от формиране на подразделение за лична охрана на княза и за отдаване на военни почести при официални и тържествени случаи. Тази задача е възложена на Софийска Първа конна сотня с командир поручик Александър Мосолов, който е назначен за първи адютант на княза.

Ръководители[редактиране | редактиране на кода]

  • Генерал-майор Сава Джендов (1990 – 21 февруари 1992)
  • Генерал-лейтенант Димитър Владимиров (21 февруари 1992 – 26 август 2004)
  • Генерал-лейтенант Румен Миланов (7 ноември 2005 – 26 април 2007) (от 13 май 2015 е временно изпълняващ длъжността)
  • Генерал-лейтенант Димитър Димитров (26 април 2007 – 15 май 2012)
  • Бригаден генерал Тодор Коджейков (15 май 2012 – 30 май 2014), началник (до 2013 вр.и.д)
  • Генерал-лейтенант Ангел Антонов (30 май 2014 – 13 февруари 2018)
  • Генерал-майор Данчо Дяков (1 март 2018 – 30 август 2019), началник
  • Полковник Росен Тодоров (31 август 2019 – 30 септември 2019), временно изпълняващ длъжността началник
  • Бригаден генерал Красимир Станчев (30 септември 2019 – 31 юли 2020)
  • Бригаден генерал Емил Тонев (28 август 2020 – ), в периода 31 юли – 28 август 2020 г. е временно изпълняващ длъжността началник

Заместник-началници на НСО[редактиране | редактиране на кода]

Скандал с нерегламентирано събиране на информация[редактиране | редактиране на кода]

На 26 юни 2006 г. бившият служител на НСО подп. Николай Марков обявява, че в службата нерегламентирано се е събирала информация за охранявани лица.[1][2][3][4]

Раздут бюджет[редактиране | редактиране на кода]

Според генерал-лейтенант Димитър Владимиров през последните години неоснователно се раздува бюджета и кръга на охраняваните лица. От 13 милиона лева през 2004 г. той нараства на 40 милиона лева през 2019 г.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България