Сава Джендов
| Сава Джендов | |
| български офицер от Държавна сигурност | |
| Роден |
16 ноември 1933 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Партия | Българска комунистическа партия[1] |
| Работил в | Държавна сигурност Национална служба за охрана |
| Награди | Орден „Народна република България“ |
Сава Господинов Джендов е български офицер от Държавна сигурност (генерал-майор).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Сава Джендов е роден на 16 ноември 1933 година в село Даутлии (днес град Каблешково), Анхиалско, в средно заможно семейство.[2] Има двама братя – единият е убит през 1944 година като партизанин, а другият по-късно също става офицер в Държавна сигурност.[2] Завършва 10-и клас в Поморийската гимназия, а през 1952 година – новосъздаденото Народно Суворовско училище в София.[3] На 2 август 1953 година се жени за Щиляна Илиева, родена през 1934 година в Поморие в средно селско семейство.[2]
През октомври 1953 година Джендов завършва едногодишен курс в Народното военно гранично училище в Дървеница, произведен е в старши лейтенант и е назначен за взводен командир във Вътрешни войски.[3] На 16 ноември 1957 година е повишен в старши лейтенант, а от октомври 1957 година е взводен командир в охранителен батальон на Вътрешни войски.[3]
През пролетта на 1961 година Вътрешни войски са разформировани, а Сава Джендов е назначен в 07 отдел (външно наблюдение) на Второ управление на Държавна сигурност, след което преминава двумесечен курс по външно наблюдение в Школата „Георги Димитров“.[4] От 1 януари 1963 година отделът за външно наблюдение става самостоятелен Втори отдел извън Второ управление.[5] Джендов работи в 03 отделение за проследяване на чужденци от „капиталистическите“ страни, като през 1965 година става началник на група, а по това време започва да учи задочно право.[5]
На 17 май 1966 година Джендов е върнат във Второ управление, а малко след това е повишен в майор.[5] Работи в 03 отделение (активни мероприятия) на 04 отдел (европейски), като по-конкретно отговаря за част от контрола на посолството на Франция.[5] От 1 януари 1969 година е заместник-началник на 03 отделение в новосъздадения 13 отдел (за Великобритания, Франция и Италия), а на 11 март е прехвърлен като началник на 02 отделение в 04 отдел (вече отговарящ само за Западна Германия и Австрия).[6] През декември 1969 година е изпратен на двумесечен курс по руски език, а от февруари 1970 година преминава шестмесечен курс в школа на КГБ в Съветския съюз.[7] Веднага след връщането си е повишен в подполковник.[7]
На 1 април 1971 година Сава Джендов става заместник-началник на 08 отдел (туристи и транзитници), на 27 юни 1972 година – заместник-началник на 09 отдел (търговски), а на 31 юли същата година – заместник-началник на 04 отдел (Турция) във Второ главно управление.[7] По това време той вече се ползва с привилегии на активен борец, въпреки че по време на Деветосептемврийския преврат е едва единадесетгодишен.[8] От април до май 1974 година изкарва курс по преподготовка на ръководни кадри във Факултета за Държавна сигурност на Висшата школа „Георги Димитров“, а на 1 септември е предсрочно повишен в полковник.[8] На 28 декември 1975 година става началник на 04 отдел.[9]
На 18 април 1977 година Джендов е назначен за началник на самостоятелния Втори отдел (външно наблюдение) на Държавна сигурност с ранг на заместник-началник на управление.[10] На 7 септември 1982 година е повишен в генерал-майор.[10] През пролетта на 1984 година преминава двумесечен курс във Висшата школа на КГБ.[10] На 6 юни 1985 година е върнат във Второ главно управление като негов заместник-началник.[10] На 7 май 1986 година Сава Джендов оглавява новосформираното в отговор на бомбените атентати по време на т.нар. „Възродителен процес“ Направление „Терор“ в Шесто управление, като става и първи заместник-началник на управлението.[11]
На 30 ноември 1989 година, малко след отстраняването на диктатора Тодор Живков, Сава Джендов е назначен за началник на Управлението за безопасност и охрана (УБО), което е отговорно за охраната и личните материални привилегии на най-висшите функционери на режима.[12] По този начин той избягва уволнението си като висш ръководител на Шесто управление, което е формално закрито няколко седмици по-късно.[12] Под негово ръководство започва бърза реорганизация на УБО, при която част от структурите му – най-вече свързаните с обслужването на партийното ръководство – са закрити или прехвърлени към Министерския съвет, а наброяващия 1300 души Първи отделен охранителен полк – към Вътрешни войски.[12]
На 15 февруари 1990 година УБО е преобразувано в Служба за охрана, която е изведена от състава на Министерството на вътрешните работи и е пряко подчинена на Държавния съвет, но Джендов остава ръководител на новата структура.[13] С промени в конституцията през април тя е преименувана на Национална служба за охрана (НСО), подчинена на президента, като Джендов отново запазва поста си.[14] Освободен е от него с указ на президента Желю Желев от 21 февруари 1992 година, като е пенсиониран считано от 1 септември същата година.[14]
След пенсионирането си Сава Джендов създава охранителната фирма „Гарант-М“.[14][15] Той е активен и в политическите среди около Българската социалистическа партия (БСП) и е разглеждан като възможен вътрешен министър при съставянето на правителството на Жан Виденов през 1995 година и неуспешния опит за съставяне на правителство от Николай Добрев през 1997 година.[14] През 1998 година е сред основателите на Движението за единство и развитие в БСП, наричано и „Генералско движение“.[14]
Сава Джендов умира на 9 ноември 2007 година в София.[16][14]
Звания[редактиране | редактиране на кода]
- Лейтенант (28 октомври 1953 г.);
- Старши лейтенант (16 ноември 1957 г.);
- Капитан (9 юни 1961 г.);
- Майор (1 юни 1966 г.);
- Подполковник (2 септември 1970 г.);
- Полковник (1 септември 1974 г.);
- Генерал-майор (7 септември 1982 г.);
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Медал „За боева заслуга“ (6 септември 1957)[4]
- Медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ (22 март 1973)[8]
- Медал „МВР“ I степен (25 август 1973)[8]
- Почетна значка на МВР (21 август 1978)[10]
- Орден „Народна република България“ III степен (21 август 1978)[10]
- Орден „9 септември 1944“ I степен с мечове (21 януари 1985)[10]
- Медал „За укрепване на бойното сътрудничество“, СССР (10 ноември 1985)[11]
- Орден „Народна република България“ I степен (17 април 1986, за принос в осъществяване на т.нар. „Възродителен процес“)[11][17]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 570.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 571.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 572.
- ↑ а б в г Методиев 2015, с. 574.
- ↑ Методиев 2015, с. 575.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 576.
- ↑ а б в г Методиев 2015, с. 577.
- ↑ Методиев 2015, с. 577 – 578.
- ↑ а б в г д е ж Методиев 2015, с. 578.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 579.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 583.
- ↑ Методиев 2015, с. 584.
- ↑ а б в г д е Методиев 2015, с. 585.
- ↑ https://papagal.bg/eik/831041608/8345
- ↑ Почина последният ръководител на УБО Сава Джендов
- ↑ Христов, Х. МЪРТВА ХВАТКА – БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.