Могила на грифоните

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Могила на Грифоните)
Jump to navigation Jump to search
Могила на грифоните
Вход към гробницата
Вход към гробницата
Местоположение
Bulgaria Stara Zagora Province relief location map.jpg
42.7055° с. ш. 25.3447° и. д.
Могила на грифоните
Местоположение в България Област Стара Загора
Страна Флаг на България България
Област Област Стара Загора
Археология
Вид Могила
Период V-IV век пр.н.е.
Епоха Тракийска епоха

Подмогилното гробно съоръжение при Могила на Грифоните е открито на 19 август, 1996 г. от научен екип ръководен от доц.Георги Китов в Долината на тракийските владетели. Могилата се намира между град Шипка и село Шейново.[1][2]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Могилата на Грифоните е била изградена в южната периферия на вече съществуваща могила. Има куполна камера, правоъгълна предгробна камера с двускатен покрив (подобен на този в могила Голяма Арсеналка), фланкирана от монументална фасада, към която е бил добавен голям дромос. Входът към предгробната камера е пластично оформен подобно на едикула, включващ ионийска рамка за врата и фронтон с палмети. Според наблюденията на Георги Китов има (най-малко) два етапа в изпозлването на гробницата – маркирани от двете подови нива в главната камера и удължаването на дромоса.[3]

Археологическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Георги Китов смята, че приликите между нея и тази в Голяма Арсеналка са аргумент за сходно датиране на обектите, т.е. късния V началото на IV век пр. Хр.

Градеж[редактиране | редактиране на кода]

До откриването на подмогилното гробно съоръжение при могилата Голямата косматка, куполната гробница при Могилата на Грифоните е най-голямата, известна на траколозите куполна гробница в Тракия. Съоръжението се състои се от дромос, дълъг 8 m и широк 4,70 m. Най забележителната характерна особеност при градежа е представителната фасада на гробницата и фалшивият релефен, неразчленен фронтон, където в средата му е моделирана палмета, а краищата са моделирани като полупалмети със заострено листо, наподбяващи глави на грифони.

Фасадата е обърната на югоизток, страничните ѝ краища са скрити от допълнително прилепени към нея стени на коридор, който е бил стеснен впоследствие от строителите на съоръжението, което е свидетелство за два строителни периода в използването на храма и продължително използване.

Входовете към помещенията са били преградени с двукрили каменни врати, отварящи се навън, фрагменти от които са открити на място.Подовете на двете помещения са били покрити с дебела варова замазка, като в първото помещение под замазката са открити части от каменна настилка. В централната камера към пода и страничните стени са монтирани големи плочи дебели около 20 см., които са служели за сядане.

Ритуалното каменно ложе открито в централната камера е грижливо изпълнено - затворено отпред с вертикална плоча, върху която пластично са представени крака. Пред ложето е поставен подвижен каменен блок с профилирано лице и хоризонтална линия боядисана в червено, който наподобява стъпало към ложето, специална седалка или маса - позната от някои изображения при старогръцката вазопис при еротични и сцени с угощения.[4]

И в двата си варианта дромосът е бил открит, като в началото му е имало козирка или навес от извити керемиди, което дава възможност да се възстанови местоположението и подреждането им. Насипът е допълнително отнет за построяване на съоръжението и след това двете камери са засипани отново.

Находки[редактиране | редактиране на кода]

Във вътрешността на помещенията почти липсват археологически находки - открити са две златни мъниста и златни люспи, както и дребни късове от сребро и бронз, въз основа на които е направено датирането на съоръжението. Налогиите с плана и изграждането на съоръжението под Голямата Арсеналка, предполагат едновременното изграждане на двата храма, като усъвършенствания градеж при Грифоните, предполага едно, две десетилетия по-късно строителство.

Екипът на ТЕМП проучва и съседната на Грифоните - т.нар. "Еленина могила", където е е открит детски гроб. В него е открита древногръцка керамика, дървен амулет с форма на човешко тяло, глинен култов предмет и други дребни артефакти. Сред находките е и една малка дървена кутийка, съдържаща четиридесет монети от IV в.пр.Хр. - това е и първото откритие на такова количество монети в един гроб в Тракия.

Опазване, консервация и социализация[редактиране | редактиране на кода]

В началото на март месец 2015 г., на пресконференция кметът на Община Казанлък, Галина Стоянова обявява, че е одобрен проект за социализация на подмогилните гробни съоръжения разкрити при могилите Хелвеция и Грифоните. Партньор на Общината по проекта е "Исторически музей Искра" гр.Казанлък. В рамките на проекта се предвижда изграждане на приемна сграда информационен център и паркинг, които да обслужват гробниците-музеи - Хелвеция, Грифоните и Шушманец. Основните дейности по проекта са консервация, реставрация и социализация на археологическите обекти при могилите Грифоните и Хелвеция. По проект ще бъдат изградени постоянни защитни покрития и хидроизолация, поставяне на механизми за следене на температурата и влажността в помещенията, електрически инсталации и осветление около гробниците, както и монтиране на остъклени метални платформи на входа. Срокът за изпълнение на проекта е двадесет месеца, но се очаква консервационните дейности да бъдат изпълнени в по-ранен срок и съоръженията да бъдат отворени за посетители и по-рано.[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Траколожки изследвания том I-V (авторски колектив)
  1. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 7 (КРУ-МОМ), ИК "Труд", София 2012, ISBN 978-954-8104-29-6, стр. 2868-2869.
  2. wikimapia.org Грифоните
  3. Китов, Г., "Долината на тракийските владетели (I)", АРХЕОЛОГИЯ 1, 2003 г.
  4. Китов, Георги, "Долината на тракийските владетели", Славена, 2004. ISBN 978-954-579-457-5.
  5. kazanlak.com - Гробниците Хелвеция и Грифоните ще бъдат социализирани"", публикация от 11 март 2015