Еладски период
 |
| История на Гърция |
|---|
| Праистория (до IV/III хил. пр. Хр.) |
|
| Бронзова епоха (IV/III – ΙΙ хил. пр. Хр.) |
| Древна Гърция (XI – I в. пр. Хр.) |
|
| Гърция в Римската империя |
|
| Средновековие и Ново време (330 – 1832) |
|
| Съвременна Гърция |
|
| Тематични статии |
Еладският период е съвременен термин[1] от археологията и историята на изкуството, който обхваща бронзовата епоха (III – II хил. пр.н.е.) в континенталната част на днешна Гърция (Пелопонес, Атика и т.нар. Същинска Гърция). Въведен е, за да допълни термините, които описват приблизително същия период на о-в Крит (Минойска цивилизация) и Цикладските острови (Цикладска цивилизация). Хронологията на еладския период е тясно свързана с развитието на керамиката и се прилага основно към нея. Различните видове керамика могат да бъдат разделени на „ранна“, „средна“ и „късна“ керамика, отличаващи се със специфичен стил или произход. В някои случаи, в допълнение към относителната класификация по този показател, се използва и абсолютния метод на радиовъглеродната датировка.
Еладското общество и култура имат своите корени в неолитния период. По време на ранния еладски период се появяват методи за обработка на бронз (металургия), монументална архитектура и строеж на укрепления, йерархична организация на обществото и оживени контакти с останалите части на Егейско море. Тези черти се развиват допълнително по време на средния еладски период, забележителен с разпространението на минийска керамика и късния еладски период, когато настъпва разцвет на микенската цивилизация.
В творбите на древните поети и историци на Гърция този период обикновено се свързва с догръцките обитатели или т.нар. догръцки субстрат – термин, който често се асоциира или свързва с пеласгите, и по-рядко с други народи – минийци, кавкони, лелеги и др.
Периодизация
[редактиране | редактиране на кода]
Схемата „ранен“, „среден“ и „късен“ се прилага творчески: вместо да разделят „ранен“ на тромавото „ранен ранен“ и т.н. археолозите приемат конвенцията да използват I, II, III за второ ниво, A, B, C за трето ниво, 1, 2, 3 за четвърто ниво и отново A, B, C за пето ниво. Не всяко място на разкопки предоставя артефакти от всички нива. Еладският период се разделя на:
| Период | Приблизителни дати |
|---|---|
| Ранноеладски I | 3200/3100 – 2650 г. пр. Хр.[2] |
| Ранноеладски II | 2650 – 2200/2150 г. пр. Хр.[3] |
| Ранноеладски III | 2200/2150 – 2050/2000 г. пр. Хр.[4] |
| Средноеладски | 2000/1900 – 1550 г. пр. Хр.[4][5] |
| Късноеладски I | 1650 – 1500 г. пр. Хр. |
| Късноеладски IIA | 1550 – 1450 г. пр. Хр. |
| Късноеладски IIB | 1450 – 1400 г. пр. Хр. |
| Късноеладски IIIA | 1400 – 1300 г. пр. Хр. |
| Късноеладски IIIB | 1300 – 1190 г. пр. Хр. |
| Късноеладски IIIC | 1190 – 1060 г. пр. Хр. |
|
| |
Гробница до Микена, наречена от Шлиман Съкровищница на Атрей, 13 век пр. Хр.
| ||
Според други автори[6] периодът на II хилядолетие пр. Хр. в историята на Гърция е познат в науката с названията „Микенска“ или „Ахейска Гърция“. Първото акцентира върху ръководната роля на град Микена в този период. То е широко разпространено от германския археолог Хайнрих Шлиман, който пръв провежда археологически разкопки в Микена и Тиринт през 1874 – 1876 г. В по-скорошно време много историци предпочитат термина „Ахейска Гърция“, който по-цялостно и по-правилно характеризира епохата, защото около 13 – 12 век пр. Хр. съществуват множество други силни и независими царства в континентална Гърция като Пилос, Орхомен, Тиринт и др., но нито едно не успява да надделее над останалите.
Епонимът „ахейци“ е използван от Омир в епоса „Илиада“, като с него са обозначени племената в континентална Гърция. В редица хетски документи се говори за царство Ахиява на запад от Хетското царство.[7]
Съществуват много спорове относно границите на тази епоха. Условно тя се разделя на 3 основни периода (на континента):
- Ранноеладски период (3000 – 2000 г. пр. Хр.)
- Средноеладски период (2000 – 1550 г. пр. Хр.)[6]
- Късноеладски период (1550 – 1100 г. пр. Хр.)
Археологически обекти
[редактиране | редактиране на кода]Сред най-важните археологически обекти от еладския период в Гърция са Лерна, Микена, Маника, Тиринт, Пилос.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Images of artifacts and sites of Helladic Greece Архив на оригинала от 2009-01-16 в Wayback Machine.
- Jeremy B. Rutter, Dartmouth College, „Prehistoric Archeology of the Aegean:“ Архив на оригинала от 2009-01-01 в Wayback Machine. especially chapters 3, 8, 9.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Мосе, Клод и др. Кратка история на Древна Гърция. София, Труд, 2016. ISBN 978-954-398-458-9., стр 353 – Хронология.
- ↑ The Bronze Age on the Greek Mainland: Early Bronze Age – Early Helladic I // Foundation of the Hellenic World, 1999 – 2000.
- ↑ The Bronze Age on the Greek Mainland: Early Bronze Age – Early Helladic II // Foundation of the Hellenic World, 1999 – 2000.
- ↑ а б The Bronze Age on the Greek Mainland: Early Bronze Age – Early Helladic III // Foundation of the Hellenic World, 1999 – 2000.
- ↑ The Bronze Age on the Greek Mainland: Middle Bronze Age – Introduction // Foundation of the Hellenic World, 1999 – 2000.
- ↑ а б Попов Д., „Древна Гърция“, София, 2009, изд. „ЛИК“ с. 18
- ↑ Ahhiyawā // Енциклопедия Британика, 29 декември 2015. Посетен на 8 януари 2018. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Helladic period в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |