Сескло
| Сескло | |
 Керамични съдове и други артефакти от Димини и Сескло ~ 5300 г. | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна |  Гърция |
| дем | Волос |
| село | Сескло |
| Археология | |
| Вид | Селище |
| Период | VII - VI хилядолетие пр.н.е. |
| Епоха | Неолит |
| Построен | VII хилядолетие пр.н.е.[1] |
| Изоставен | V хилядолетие пр.н.е.[2] |
| Сескло в Общомедия | |
Сескло (на гръцки: Σέσκλο) е неолитно селище в Гърция, едно от най-ранните в Европа, датиращо от VII—VI хилядолетие пр.н.е.
Сескло (на гръцки: Σέσκλο) е неолитно селище в (Гърция). Наречено е на съвременното село Сескло, разположено в близост до археологическия обект. Намира се на около 10 km западно от град Волос в областта Тесалия, Гърция.
Името „Сескло“ е синоним на период от неолита в Гърция. Така наречената култура Сескло се датира в VII и VI хилядолетие пр. Хр. (приблизително 6300 — 5300 г. пр. Хр.)[3] и се приема за една от най-ранните фази на керамичния неолит в Гърция.
История на проучванията
[редактиране | редактиране на кода]Проучването на гръцкия неолит е тясно свързано с дейността на гръцкия археолог Христос Цунтас (1857 – 1934). Между 1899 и 1906 г. той провежда мащабни археологически разкопки в Сескло и Димини и съставя първия списък на неолитните находища в региона но Тесалия. През 1908 г. публикува резултатите от своите изследвания в обемен труд на гръцки език.
През следващите десетилетия археологическите изследвания в района продължават, макар и по-ограничено, главно в рамките на разкопки, насочени към изследване на микенски, минойски и класически антични паметници.[4]
Периодизация на културата Сескло
[редактиране | редактиране на кода]Културата Сескло се разделя на няколко хронологически фази, базиращо се на база развитието на керамиката, открита в около 30 проучени от общо няколкостотин селищни могили (tell). Култура Сескло Има три основни фази: Протосескло, Предсескло и Сескло.
— През периода Протосескло керамиката е предимно монохромна, с червеникави или кафеникави повърхности и добре полирана. Наблюдава се и проста орнаментация, включваща зигзагообразни линии, вълнообразни мотиви и ромбове. — През периода Предсескло е характерна появата на т.нар. импресо-керамика, типична за района на Адриатическото крайбрежие, която съществува наред с традиционната монохромна керамика. — През периода на класическото Сескло се възобновяват традициите от по-ранния период, като украсата на съдовете включва лентовидни мотиви, зигзаги, „вълчи зъб“ и шахматни орнаментални композиции.
Неолитното селище
[редактиране | редактиране на кода]Във вътрешността на Тесалия, недалеч от залива на Волос, са разкрити останките на две значими неолитни селища – Сескло и Димини. Тези обекти имат съществено значение за изследването на ранното развитие на укрепените селища в района на Тесалия.
Археологическите данни показват, че мястото е било обитавано още през VII хилядолетие пр. Хр. През периода Протосескло в селището са съществували постройки с дървена колова конструкция, както и глинобитни конструкции със каменни основи.
По време на развитието на културата Сескло селището достига значителни размери – над 500 къщи. Жилищата са били изградени от кирпичени тухли положени върху каменни основи. Имат квадрата форма и вътрешни дървени подпори.
Неолитното селище е било унищожено от пожар през V хилядолетие пр. Хр., след което мястото е било повторно заселено от носителите на култура Димини.
Планировка и архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Праисторическите селища в Сескло (ок. 5800 – 5300 г. пр. Хр.) и по-късното Димини показват появата на ранни форми на укрепена селищна организация. В Сескло, през ранните етапи е установи наличието на своеобразна укрепена “акрополна” зона, оградена от два овални зидa, заграждащи зона с 40 m ширина и 55 m дължина.
В центъра на комплекса са разположени сграда от типа прото мегарон, ориентирана по оста си север–юг. Те са изградени по модулна система (ок. 8,8 × 17,6 m) включваща: преддверие с дървена колонада и едно основно помещение с огнище. Подобни архитектурни решения се наблюдават и в праисторическото селище Големия остров при Дуранкулак, където сградите също са ориентирани север-юг и при мегароните открити в Троя и при по-късната микенска архитектура.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Gerd Braun: Vom Bît Hilani zum Palas der Wartburg. Eine architekturgeschichtliche Studie zur Entwurfsmethodik und Typenbildung vom Altertum bis zum Hochmittelalter. Band 1. Mainz, 2018.
- Цивилизацията на богинята. Светът на стара Европа.[5]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Middle Neolithic period, 6000 BC
- Jakob Maurer. Das Mittelneolithikum in Griechenland[6]
Прото мегарон с каменни основи от Сескло
Част от интериора на сградите в Сескло
Каменни основи на стените на праисторическите сгради в Сескло
Керамични съдове от късното Сескло и Димини
Седяща антропоморфна фигурка с дете, украсена с рисувана украса от Сескло
Керамична купа с висока куха поставка, украсена в типичния за култура Сескло рисувана украса
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Furholt M. Das ägäische Neolithikum und Chalkolithikum. Transformationen sozialer Handlungsmuster in Anatolien und Griechenland zwischen 6500 und 4000 v.Chr. Bonn: in Kommission bei Verlag Dr. Rudolf Habelt GmbH; 2017.
- ↑ Furholt M. Das ägäische Neolithikum und Chalkolithikum. Transformationen sozialer Handlungsmuster in Anatolien und Griechenland zwischen 6500 und 4000 v.Chr. Bonn: in Kommission bei Verlag Dr. Rudolf Habelt GmbH; 2017
- ↑ Joan Marler: ‘‘Die Ikonographie und soziale Struktur Alteuropas: Die archäo-mythologische Forschung von Marija Gimbutas.’’ В: Heide Göttner-Abendroth (ред.): ‘‘Gesellschaft in Balance. Gender Gleichheit Konsens Kultur in matrilinearen, matrifokalen, matriarchalen Gesellschaften. Dokumentation des 1. Weltkongresses für Matriarchatsforschung 2003 in Luxemburg.’’ Stuttgart: Kohlhammer, 2006, с. 195–206, тук с. 196.
- ↑ Jakob Maurer. ‘‘Das Mittelneolithikum in Griechenland.’’ Seminartext, 2010
- ↑ Maria Gimbutas. Die Zivilisation der Göttin. Die Welt des alten Europa. Франкфурт на Майн 1998 (Zweitausendeins) (isbn = 3-86150-121-X).
- ↑ Das Mittelneolithikum in Griechenland