Пандион II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Пандион II (на старогръцки: Πανδίων, Pandion II) в гръцката митология е цар на Атика (1307/6 – 1282/1 пр.н.е.).

Той е син на Кекропс (син на Ерехтей) и на Метиадуса (дъщеря на Евпалам).[1] Той последва баща си на трона. По неговото време Орест идва в Атина, за да се очисти от неговото убийство на майка му. Пандион е изгонен от Атина от Метионидите, синовете на Метион. Той бяга в Мегара при цар Пилас и се жени за дъщеря му Пилия.[2] [3] При Бакхилид жена му се казва Креуса. [4] Те имат четири сина, наричани Пандиониди: Егей, Палант, Нис и Лик, наричани Пандиониди [5] и една дъщеря, която се омъжва за Скирон, синът на Пилас, който по-късно се кара с Нис за трона.[6]

След като Пилас убива Биас, брата на баща му Биас, той трябва да напусне Мегара и Пандион става цар на Мегара.[2] Пандион умира от болест в Мегара и е погребан там.[7] За Пандион построяват в Мегара на скалата Атина-Етия един хероон.[8]

След смъртта на Пандион неговите синове тръгват против Атина, побеждават Метионидите и Егей се възкачва на трона на Атика.[2] Нис става цар на Мегара, Лик управлява Евбея и Палант страната в юг. [9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аполодор, Библиотека 3, 15, 5; Павзаний 1, 5, 3.
  2. а б в Библиотека на Аполодор 3, 15, 5.
  3. Павзаний 1, 5, 3.
  4. Бакхилид 17, 15.
  5. Библиотека на Аполодор 3, 15, 5; Павзаний 4, 1, 6; Страбон 3, 9, 2.
  6. Павзаний 1, 39, 6.
  7. Павзаний 1, 5, 3; 1, 39, 4; 1, 46, 6.
  8. Павзаний 1, 41, 6.
  9. Страбон 9, 392.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Otto Höfer: Pandion 1. Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 3,1, Leipzig 1902, Sp. 1516–1519 (Digitalisat).