Кекропс (син на Ерехтей)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кекропс II (на старогръцки: Κέκροψ, Kekrops, на латински: Cecrops) в гръцката митология е цар на Атика (1347—1307 пр.н.е.).

Той е големият син на Ерехтей и Пракситея [1]. Брат е на Орней, Теспий, Метион, Сикион, Пандор, Алкон, Евпалам, Прокрида, Креуса, Орития, Хтония, Протогенея, Пандора и Меропа.

След смъртта на баща му той е определен от Ксут за негов наследник, след което Ксут е изгонен от Атина от неговите братя[2]. Той се жени за Метиадуса, дъщерята на Евпалам. Наследник на Кекроп става неговият син Пандион II [3].

Кекроп осветил в храма на Атина Полиас на акропола в Атина една дървена статуя на Хермес [4]. Той пръв определил Зевс като най-висшия (Hypatos) на боговете. [5].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Аполодор, Die griechische Sagenwelt, Apollodors Mythologische Bibliothek, Parkland Verlag, Köln, 1997, ISBN 3-88059-932-7
  • Павзаний, Reisen in Griechenland, Artemis Verlag, Zürich und München, 1987, ISBN 3-7608-3678-X.
  • Richard Engelmann: Erechtheus. Wilhelm Heinrich Roscher (Hrsg.): Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 1,1, Leipzig 1886, Sp. 1296–1300 (Digitalisat).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аполодор, Библиотека, 3, 204.
  2. Павзаний, Reisen in Griechenland, 7, 1, 2.
  3. Аполодор, Библиотека, 3, 204–205.
  4. Павзаний, Reisen in Griechenland, 1, 27, 1.
  5. Павзаний, Reisen in Griechenland, 7, 1, 3.