Хищничество

Самостоятелно ловуващ хищник: Полярна мечка се храни с морски заек, който е убила

Екипно ловуващи хищници: Месоядни мравки си сътрудничат, за да се нахранят с далеч по-голяма от тях цикада

Хищничеството е биологично взаимодействие (по различни дефиниции размерите, разредите и действията на участващите в него са повече или по-малко от значение за това има или не хищничество в отношенията им), при което един организъм, наричан хищник (но като Хищници се обознача и определен разред, от клас Бозайници), убива и изяжда друг организъм, наричан плячка.

Хищничество и екосистема

Хищничеството не е тъждествено с месоядността. То се различава и от мършоядството, въпреки че много хищници, също като мършоядите, могат да се хранят с умрели по-рано животни. Същевременно има допирни точки между паразитизма и хищничеството, особено що се отнася до случаите на паразитоидизъм – организъм, например паразитна оса, който живее в тясна връзка с гостоприемника си за сметка на гостоприемника, което в крайна сметка води до смъртта на гостоприемника (за разлика от тези на микропредация, например комар – животно, което обикновено не убива гостоприемника). Хищничеството се припокрива и в някаква степен с растителноядноядството – като хищни могат да се третират консуматорите на семена (хищничество на семена, зърноядство) и плодоядните животни (ядящите плодове).

Хищничеството е било основен двигател на еволюцията поне от периода Камбрий. То има мощен селективен ефект върху плячката, тя развива срещу хищниците адаптации, като предупредителна окраска, сигнализиране при опасност, камуфлаж, мимикрия на добре защитени видове, защитни бодли и химикали, автотомия. Понякога хищникът и плячката се оказват в еволюционна надпревара във въоръжаването – цикъл на адаптации и контраадаптации.

Приспособления и поведение на хищниците

Хищниците са адаптирани и често силно специализирани за лов, с остри сетива като зрение, слух или обоняние. Много хищни животни, както гръбначни, така и безгръбначни, имат остри нокти или челюсти, за да стискат, убиват и разкъсват плячката си. Други адаптации включват умения за предпазливо и тайно действие или движение (напр. безшумно движение на совата, благодарение на оперението ѝ), агресивна мимикрия (напр. подлъгването на плячка от морски дяволи), които подобряват ефективността на лова.

Хищниците могат активно да търсят или да преследват плячка или да я чакат, често скрити, което може да включва засада, понякога – след дебнене на плячката. Когато плячката бъде открита, хищникът преценява дали да я атакува, а ако атаката бъде успешна, хищникът убива плячката след което би могъл да премахне всякакви негодни за консумация части, като черупка или бодли, и я изяде.

Галерия

• 
  Месоядно растение: росянка, поглъщаща насекомо
• 
  Водните кончета са безгръбначни преследващи хищници
• 
  Седемточкова калинка се храни с листни въшки
• 
  Гърбати китове филтрират хиляди скаридоподобни (крил) от морската вода и ги поглъщат живи
• 
  Хищничество на семена: мишка яде семена
• 
  Голяма синя чапла специализирана в улова на принципа на харпун
• 
  Глутница вълци (социални хищници) си сътрудничат, за да ловуват и убиват бизони

Вижте също

• Папатаци
• Ехолокация
• Опашато чехълче
• Саламандри
• Гигантска гагарка
• Росомаха
• Свиреп вълк
• Еусоциалност
• Пираня
• Бича акула
• Карнизъм

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Predation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​