Калидонски глиган
Калидонски глиган | |
---|---|
![]() | |
Характеристики | |
Описание | митично създание в древногръцката митология |
Калидонски глиган в Общомедия |
Калидонският глиган е едно от многото животни, което среща смъртта си в Калидонския лов.
Легенда[редактиране | редактиране на кода]
Царят на Калидон (древен град в западната част на Централна Гърция) Ойней участвал в празник на урожая. Принесъл благодарствена жертва на всички богове, но забравил Артемида. Оскърбената богиня, за наказание пратила в Калидон чудовищен глиган, който погубвал реколтата, изкоренявал дървета и убивал животни и хора. Мелеагър, синът на Ойней, повикал на помощ всички прославени ловджии: Кастор и Полидевк, Адмет, Амфиарай, Тезей, Язон, Йолай, Пиритой, Пелей, Теламон и други. Дълго преследвали героите звяра и той им нанесъл много рани със своите бивни, а Анкей дори бил смъртно ранен. Накрая на Аталанта се удало да го уцели със своите стрели, а после Мелеагър го доубил с копието си. Мелеагър дал наградата (кожата на глигана) на Аталанта, защото все пак тя първа го уцелила фатално. Чичовците му обаче Токсей и Плексип били недоволни, че наградата е дадена на жена. Мелеагър ги убил. Освен тях убил и Еврипил и Ификъл, заради нанесена обида на Аталанта.
По време на лова, Пелей убива без да иска Евритион.
Участници в лова[редактиране | редактиране на кода]
- Аталанта
- Кеней
- Еврипил
- Евритион
- Идас
- Ификъл
- Лаерт
- Линцей
- Мелеагър
- Мопс
- Нестор
- Пелей
- Пиритой
- Плексип
- Теламон
- Тезей
- Tоксей
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Аполодор. Митологическа библиотека I, 8, 2 – 3;
- Овидий. Метаморфози VIII, 267 – 525.