Цербер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Цербер.

Цербер

Цербер в древногръцката митология е куче с три глави, покрити със змии, родено от Тифон и Ехидна, което пази изхода на подземния свят, като пуска всеки да влезе, но никого да излезе. Идващите долу го омилостивяват с медена питка. Погледът му е страшен като този на горгоната Медуза. От слюнката му, попила в земята, пониква отровното растение самакитка. Изведен от царството на сенките от Херкулес и пак върнат от него, Цербер е свързан с дванадесетия подвиг на Херкулес. Цар Евристей заръчал на героя да доведе кучето пазач. Богът на подземното царство Хадес се съгласил да даде кучето, ако Херкулес успее да укроти звяра без оръжие. Героят успял благодарение на голямата си сила и смелост. Когато Херкулес довел Цербер до град Микена, цар Евристей изпаднал в ужас при вида на страшното чудовище и накарал героя да го върне в царството на мъртвите.

При слизането си в подземния свят Орфей укротил Цербер с музиката на лирата си.

В преносен смисъл цербер е строг, зъл пазач.