Пелопонеска война

Пелопонеска война
Карта на Гърция преди войната
Информация
Период	ок. 431 – 404 пр.н.е.
Място	Континентална Гърция, островите на Егейско море, Мала Азия, Сицилия
Резултат	Победа на Пелопонеския съюз Делоския съюз се разпада
Страни в конфликта
Делоски съюз предвождан от Атина Пелопонески съюз предвождан от Спарта
Командири и лидери
Перикъл Клеон Никий Алкивиад Демостен Архидам II Брасид Лисандър
Пелопонеска война в Общомедия

Пелопонеската война представлява военен конфликт между различни полиси в Древна Гърция, в който участва от една страна Атина, а от друга Пелопонеския съюз под предводителството на Спарта. Протича в периода 431 – 404 пр.н.е.

През втората половина на 5 век пр. Хр. борбата за хегемония в гръцкия свят, водена между Атинското Архе и Пелопонеския съюз, довежда до многогодишни военни действия, известни под името Пелопонеска война, водена в периода 431 – 404 г. пр. Хр. Конфликтът е предизвикан главно от различните търговски интереси на полисите, особено след като Атинският полис основава колонията Турии в Южна Италия. Атина жъне успехи при размяната на стоки с Магна Греция, а керамиката ѝ постепенно измества тази на другите производствени центрове. Заетите позиции изострят конкуренцията с Древен Коринт и Мегара и заплашват атинското надмощие да се разпростре върху целия Западен и Северен Пелопонес.

Причини

Основните поводи за войната са три. На първо място е намесата на Атина в борбата между Коринт и Керкира за богатия град Епидамн на Адриатическото крайбрежие. Атина взема страната на Керкира и спечелва града за съюзник, наред със славната му ескадра, което се тълкува като нарушаване на мирното споразумение.

Вторият повод пак е свързан с Коринт. Този път спорът избухва заради Потидея на Халкидическия полуостров, откъдето преминава морският път за Черно море. От една страна, Потидея е колония на Коринт, а от друга – влиза в състава на Първия Атински морски съюз. Атина настоява жителите на Потидея да съборят крепостните стени откъм морето и да отзоват коринтските съюзници, като по този начин цели да постигне контрол над вътрешния живот на града.

Третата причина е така наречена „Мегарска псефизма“, с която се забранява достъпът на Мегара до пристанищата и пазарите на Атина и нейните съюзници – мярка, приета в отговор на това, че Мегара приютява много избягали атински роби. С това се нанася тежък удар на икономиката на Мегара.

Развитие на военните действия

Първият етап от войната е така наречената „Архидамова война“ (на името на спартанския цар Архидам II). През 431 г. пр. Хр., той нахлува в Атика по време на жътва и опустошава земите и реколтата на атиняните. Предупредени предварително, жителите на околността се прибират зад Дългите стени на Атина. С приближаването на спартанците, които настъпват по суша, атиняните изпращат своят флот в Пелопонес, където той извършва набези и грабежи в опразнената от войски Спарта, като нанасят сериозни щети на реколтата и населението. Унищожената реколта на атиняните се компенсира с внос на зърно от о-в Евбея и от Тракия. Не разполагайки с достатъчно хора и техника за пълна обсада (такава спартанците никога не са имали) спартанската армия се оттеглила след това към Пелопонес, тъй като имала хранителни запаси само за 40 дни. Това се повтаря 4 поредни години, през които начело на Атина стои Перикъл. През 429 г. пр. Хр. избухва чумна епидемия, която взема много жертви, сред които и самият Перикъл.

От 429 г. пр. Хр., след смъртта на Перикъл, Клеон повежда войната. След изтичане на едногодишното примирие, той потегля с над 1000 хоплити и около 500 конници от Атина, както и с много съюзнически кораби, към Тракия, като първата му „спирка“ е Скионе, където прибавя още хоплити и пристига в Кофос – пристанище, зависимо от Тороне. Като научил, че Брасид не е в града, той потегля с войските си по суша, като изпраща и кораби да обикалят около пристанището. Командирът на лакедемонците – Пасителид, като вижда, че атиняните настъпват, се отправя към тях с наличните си войски, но постепенно атиняните взимат превес в битката и Пасителид се изплашва да не би изпратените кораби да превземат абсолютно незащитения град, и затова тръгва натам с воините си, но противникът се оказва по-бърз. Флотът превзема града без особени усилия, а сухопътната войска на Клеон настига и почти унищожава лакедемонците, като само малка част от тях, сред които и Пасителид, успяват да оцелеят и са пленени. Бразид, който е потеглил на помощ на Тороне, като разбира, че градът е превзет, се връща обратно в укреплението си Кердилион, близо до Амфиполис, където по-късно се развива и известната битка, завършила с победа на Бразид над Клеон.

През 421 г. пр. Хр. се сключва така нареченият „Никиев мир“ (по името на Никий, който участвал в преговорите). Коринт, Мегара и Тива обявяват несъгласието си, и така започва дипломатическа война между Атина и Аргос от една страна, и Спарта и Тива, от друга. Племенникът на Перикъл Алкивиад се стреми да завоюва Картаген. Единствените противници на това действие са едрите земевладелци, боящи се от непредвидени усложнения.

Въпреки че Алкивиад е отличен пълководец и донася победи на атиняните, в един момент е обвинен в светотатство от съгражданите си и е изгонен от полиса. След остракирането, Алкивиад избягва в Спарта. Разкрива военните планове на Атина и съветва спартанците да се укрепят в градчето Декелея и от там да държат Атина под контрол.

През 415 пр. Хр. атинската Еклесия гласува предложението за поход срещу остров Сицилия – Сицилианска експедиция. Начело на експедицията застават Алкивиад (върнат от изгнание), Никий и Ламах. Планираното завладяване на острова обаче завършва със страшна катастрофа – флотът и войската на Атина са унищожени от обединените сили на Сиракуза, Коринт и Спарта. Последна надежда за атиняните е победата при Аргинузките острови през 406 пр. Хр., но в сражението при Егоспотамос (от старогр. – Козя река) през 405 пр. Хр. атиняните са победени и изгубват и последните си илюзии. След намесата на Персия на страната на Спарта през 404 г. пр. Хр., Атина е разгромена. Мирът е сключен при крайно тежки условия. Делоският съюз се разпада и за хегемон в Гърция е призната Спарта. Въпреки че спартанците са имали възможност да разрушат Атина, те запазват архитектурното и културно богатство на полиса.

Край на войната

През 403 пр. Хр. в Атина е сключен граждански мир, демокрацията е възстановена и е обявена обща амнистия.

Източници

Литература

• Тукидид: „История на Пелопонеската война“, София 1978 г.
• Попов, Димитър – ”Древна Гърция“, София