Архидам II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Архидам II (Αρχίδαμος Β΄, Archidamos II) е цар на Спарта от династията Еврипонтиди през 469 пр.н.е.427 пр.н.е. Син е на Зевксидам (син на цар Леотихид II), който умира преди баща си.

Архидам II потушава въстанието на илотите през 464 пр.н.е. В началото на Пелопонеската война от 431 пр.н.е. до 427 пр.н.е. той нахлува с неговите хоплити всяка година (431, 430 и 428) в Атика и опустошава полетата, а жителите се скривали зад „дългите стени“ (τὰ μακρὰ τείχη) между Атина и пристанището Пирея. Само през 429 пр.н.е. той се отказва от нападение, заради бошуващата чума, в която умира и атинския политик Перикъл.

Първата фаза на Пелопонеската война от 431 пр.н.е. до 421 пр.н.е. се нарича често също на него Архидамска война, въпреки че Архидам искал по възможност да се избегне войната. Архидам II обсажда също съюзения с Атина полис Платея (429–427 пр.н.е.)

Той е баща на Агис II, който го последва на трона и на Агезилай II.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Cartledge, P. A., Art. Archidamus, OCD (31996), 145.
  • Karl-Wilhelm Welwei, Sparta. Stuttgart 2004.