Гусла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гусла.

Сръбска гусла

Гуслата е музикален инструмент от групата на струнните инструменти. Тя е с една струна, на която се свири с лък. Изработва се изцяло от дърво, а формата ѝ е крушовидна, но с дълъг и тънък гриф. Опъната животинска кожа служи вместо резонаторна дъска. Струната представлява сноп от здраво усукани косми от конска опашка.[1] Главата на този инструмент се отличава с богата художествена украса, най-често изобразяваща кон, овен или птича глава.

Гуслата има старославянски произход. Миниатюри от края на 8. или началото на 9. век доказват, че в онези времена на гусла се е свирело, като инструментът се е държал, както и днес, изправен и опрян на коляното. Археологически находки на гусли са правени на територията на Полша и датирани към 12. век.[2] Много писмени и фолклорни извори дават сведения за използването на гуслата по българските земи. Може би, през Xв е била най-разпространена в народните изпълнения, самия Презвитер Козма споменава гуслата, като използван инструмент в "Слово против богомилската ерес": "Не са християни и ония, които с гусли и игри и с бесовски песни пият вино, вярват в срещи, в сънища, и в какви още не учения на сатаната" През средновековието в резбарското изкуство на Балканите, наред с църковните сюжети се явяват и светски. На две врати от Слепчанския манастир "Св. Иван Продром" в Битоля от XVв. наред с изобразените светии и животни, са издялани образите на гуслар и музикант на уд в момент на свирене. Гусларят е представен по широко популярни форма и начин на свирене в българските земи. Неопровержимо доказателство за разпространението на инструмента в България е запазена гусла съхранянвана в Националния Етнографския музей в София, на шийката на която има надпис с годината на изработка и името майстора ( 1891 (майстор) Стой). Гуслата се приема, като предшественик на гъдулката. В Банско инструмента се нарича "виула" от "виулица", т.е. оплаквачка. Днес този инструмант е изчезнал напълно по цялия Балкански полуостров. Отпадането му от народната практика, вероятно се дължи ограничени звукови характеристики и звукови качества. Във времето гуслата е била изместена от гъдулката, която със своя добре оформен акустичен център и богат звук бързо се разпространява на Балканите.

Вижте също ==

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка българска енциклопедия, том 2, Издателство на БАН, София, 1964 г.
  2. „Поетът - ключ към тайната на вселената“, Анчо Калоянов, liternet.bg
"Български народни музикални инструманти"; Тодоров, М., Наука и изкуство; С., 1973;
"Старобългарски език" Стоянов, Ст., М. Янакиев, "Наука и изкуство"; С., 1965

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]