Гусла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гусла.

Гусла
Gusle from Montenegro and Serbia.jpg
Гусли от Сърбия и Черна гора
Информация
Класификация лъков струнен инструмент
321.321 – 71
Сродни инструменти гъдулка, гудок, виола
Гусла в Общомедия

Гуслата е музикален инструмент от групата на струнните инструменти. Тя е с една струна, на която се свири с лък. Изработва се изцяло от дърво, а формата ѝ е крушовидна, но с дълъг и тънък гриф. Опъната животинска кожа служи вместо резонаторна дъска. Струната представлява сноп от здраво усукани косми от конска опашка.[1] Главата на този инструмент се отличава с богата художествена украса, най-често изобразяваща кон, овен или птича глава.

Гуслата има старославянски произход. Миниатюри от края на 8 или началото на 9 век доказват, че в онези времена на гусла се е свирело, като инструментът се е държал, както и днес, изправен и опрян на коляното. Археологически находки на гусли са правени на територията на Полша и датирани към 12 век.[2] Много писмени и фолклорни извори дават сведения за използването на гуслата по българските земи. Може би, през X век е била най-разпространена в народните изпълнения, самия Презвитер Козма споменава гуслата, като използван инструмент в „Слово против богомилската ерес“: „Не са християни и ония, които с гусли и игри и с бесовски песни пият вино, вярват в срещи, в сънища, и в какви още не учения на сатаната“.

През средновековието в резбарското изкуство на Балканите, наред с църковните сюжети се появяват и светски. На две врати от Слепчанския манастир „Св. Иван Продром“ в Битоля от XV в. наред с изобразените светии и животни, са издялани образите на гуслар и музикант на уд в момент на свирене. Гусларят е представен по широко популярни форма и начин на свирене в българските земи. Неопровержимо доказателство за разпространението на инструмента в България е запазена гусла съхранянвана в Националния Етнографския музей в София, на шийката на която има надпис с годината на изработка и името майстора (1891 (майстор) Стой). Гуслата се приема, като предшественик на гъдулката.

В Банско инструмента се нарича „виула“ от „виулица“, т.е. оплаквачка.

Днес този инструмент е изчезнал напълно по целия Балкански полуостров. Отпадането му от народната практика, вероятно се дължи ограничени звукови характеристики и звукови качества. Във времето гуслата е била изместена от гъдулката, която със своя добре оформен акустичен център и богат звук бързо се разпространява на Балканите.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Български народни музикални инструменти; Тодоров, М., Наука и изкуство; С., 1973;

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка българска енциклопедия, том 2, Издателство на БАН, София, 1964 г.
  2. „Поетът – ключ към тайната на вселената“, Анчо Калоянов, liternet.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]