Български народни инструменти

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Българските народни музикални инструменти са музикални инструменти, използвани при изпълнението на българска народна музика, като някои от тях са характерни за почти цялата територия на България, а други са съсредоточени в определена фолклорна област.

В българската народна музика се използват 6 основни народни инструмента - кавал, гайда, гъдулка, тамбура, тъпан, барабан както и характерни за отделни фолклорни области като тарамбука, дудук, овчарска свирка, двоянка, окарина, хармоника, цафара, бръмбазък, чанове, зурна и др.

Например цафарата е характерна само за северняшката фолклорна област, хармониката само за добруджанската фолклорна област, тарамбуката и зурната за македонската фолклорна област, чановете за родопската фолклорна област и т.н. Материалите, от които са произвеждани тези инструменти са най-често дърво, кожа, в отделни случаи при струнните волски или конски косъм, метал при бръмбазъка и чановете, глина при окарината, а хармониката има много по-сложно устройство и е направена от повече материали.

Повечето от народните инструменти са духови – кавал, гайда, дудук, овчарска свирка, двоянка, окарина, цафара, зурна. Към струнните се причисляват гъдулката (струнни лъкови) и тамбурата и бръмбазъка (струнни дърпащи), а към ударните – тъпан, тарамбука и чанове.

Двоянката е двугласен инструмент. Хармониката в Добруджа наподобява акордеон, но в десния мануал вместо клавиши са конструирани бутони (копчета).