Пол Валери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пол Валери
Choumoff - Paul Valéry.jpg
Валери, след 1920 г.
Роден 30 октомври 1871 г.
Починал 20 юли 1945 г. (73 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Жанр стихотворение, есе
Направление символизъм, модернизъм
Известни творби „Младата парка“ (1917), „Очарования“ (1922)
Подпис Firma Valery Paul.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Пол Валери в Общомедия

Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ (на френски: Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry) е френски поет, есеист и литературен критик, един от най-емблематичните представители на европейския символизъм, силно повлиян в творчеството си от Стефан Маларме.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. В 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. От тогава датират неговите Тетрадки (Cahiers), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на Първата Световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех.

В 1925 г. е избран за член на френската Академия. В същото време участва в културната секция на Лигата на Нациите и изнася публични лекции във Франция и различни страни от Европа. След началото на Втората световна война, позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. През кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава.

Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата парка“ (1917) и „Очарования“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през 1896 г. През последните 20 години от своя живот Пол Валери е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.

Гробът на Пол Валери в Сет.

При смъртта му във Франция е обявен национален траур. Погребан е в Сет, в т.н. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.

Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957-60 г., два тома в поредицата „Плеяди“,[1] а първото по-пълно издание на Тетрадките се появява в следващото десетилетие.[2] По настоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Conte de nuit (1888)
  • Paradoxe sur l’architecte (1891)
  • Introduction à la méthode de Léonard de Vinci (1895)
  • „Вечер с господин Тест“, La soirée avec monsieur Teste (1896)
  • „Младата орисница“, La Jeune Parque (1917)
  • „Аблум стари стихове“, Album des vers anciens (1920)
  • „Морско гробище“, Le cimetière marin (1920)
  • „Очарования“, Charmes (1922)
  • Eupalinos ou l’Architecte (1923)
  • Variétés I (1924)
Корица на „Душата и танцът“ (1925)
  • „Душата и танцът“, L'Âme et la Danse (1925)
  • Variétés II (1930)
  • „Поглед върху съвременния свят“, Regards sur le monde actuel. (1931)
  • L'idée fixe (1932)
  • Variétés III (1936)
  • Degas, danse, dessin (1936)
  • Variétes IV (1938)
  • Mauvaises pensées et autres (1942)
  • Tel quel (1943)
  • Variétes V (1944)
  • Vues (1948)
  • Œuvres I (1957)
  • Œuvres II (1960)

Издания на български[редактиране | редактиране на кода]

  • Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987 (сб. есета, 392 стр.)
  • Поглед към съвременния свят: Избрани есета, превод от френски Евгения Грекова, София: Любомъдрие, 1997, ISBN 954-8334-31-3
  • Реч за естетиката и други есета, София: Нов български университет, 2011.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Valery P., Œuvres v.I (1957), v.II (1960), éd. établie et annotée par Jean Hytier, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf, Gallimard
  2. Valery P., Cahiers v.I (1973), v.II (1974), éd. établie, présentée et annotée par Judith Robinson-Valéry, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf Gallimard
  • Мирчев К., Валери, начин на употреба в Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987
  • Чоран Е., Валери срещу своите идоли в Шемет на Скептицизма (Упражнения по Възхита), София: СУ, 1996, c. 265-81

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за