Пол Валери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пол Валери
Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry
Choumoff - Paul Valéry.jpg
Валери, след 1920 г.
Роден 30 октомври 1871 г.
Починал 20 юли 1945 г. (73 г.)
Професия Колеж дьо Франс
Националност Флаг на Франция Франция
Жанр стихотворение, есе
Направление символизъм, модернизъм
Известни творби „Младата парка“ (1917), „Очарования“ (1922)

Повлиян от
Съпруга Джийни Гобилард (ж.1900 – 1945)
Подпис Firma Valery Paul.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Пол Валери в Общомедия

Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ (на френски: Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry) е френски поет, есеист и литературен критик, един от найемблематичните представители на европейския символизъм, силно повлиян в творчеството си от Стефан Маларме.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 октомври 1817 година в Сет, департамент Еро, Франция, в семейството на митнически чиновник, но израства в Монпелие, недалеч от родния му град. Завършва колеж в Сет, а след това следва право в университета в Монпелие. През 1890 се запознава с начинаещия писател Пиер Луис, който го въвежда в литературните среди.

Валери като член на Френската академия, 1927 г.

От 1892 живее в Париж, където известно време е близък до кръга на поета Стефан Маларме. В Париж работи като чиновник до 1922 г. През 1924 пътува из Европа, изнасяйки лекции, а през 1925 е избран за член на Френската академия. В периода 1925 – 1930 участва в работата на международната комисия за интелектуално сътрудничество към Лигата на нациите, в която от 1936 до 1939 ръководи постоянен комитет за изкуство и литература.

През 1931 в Кан основава Международен колеж, а по-късно оглавява специално създадената за него Катедра по поетика в Колеж дьо Франс. Ректор е и на Средиземноморския научен център в Ница.

След началото на Втората световна война позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. За кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава. През последните 20 години от своя живот той е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.

Гробът на Пол Валери в Сет.

Умира на 20 юли 1945 година в Париж на 73-годишна възраст. Във Франция е обявен национален траур. Погребан е в родния си град, в т.н. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите „Тетрадки“ (Cahiers), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на Първата световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех.

Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957 – 60 г., два тома в поредицата „Плеяди“,[1] а първото по-пълно издание на „Тетрадки“ се появява в следващото десетилетие.[2] По настоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки

Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата парка“ (1917) и „Очарования“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през 1896 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Conte de nuit (1888)
  • Paradoxe sur l’architecte (1891)
  • Introduction à la méthode de Léonard de Vinci (1895)
  • „Вечер с господин Тест“, La soirée avec monsieur Teste (1896)
  • „Младата орисница“, La Jeune Parque (1917)
  • „Аблум стари стихове“, Album des vers anciens (1920)
  • „Морско гробище“, Le cimetière marin (1920)
  • „Очарования“, Charmes (1922)
  • Eupalinos ou l’Architecte (1923)
  • Variétés I (1924)
Корица на „Душата и танцът“ (1925)
  • „Душата и танцът“, L'Âme et la Danse (1925)
  • Variétés II (1930)
  • „Поглед върху съвременния свят“, Regards sur le monde actuel. (1931)
  • L'idée fixe (1932)
  • Variétés III (1936)
  • Degas, danse, dessin (1936)
  • Variétes IV (1938)
  • Mauvaises pensées et autres (1942)
  • Tel quel (1943)
  • Variétes V (1944)
  • Vues (1948)
  • Œuvres I (1957)
  • Œuvres II (1960)

Издания на български[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Valery P., Œuvres v.I (1957), v.II (1960), éd. établie et annotée par Jean Hytier, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf, Gallimard
  2. Valery P., Cahiers v.I (1973), v.II (1974), éd. établie, présentée et annotée par Judith Robinson-Valéry, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf Gallimard
  • Мирчев К., „Валери, начин на употреба“. В: Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987
  • Чоран Е., „Валери срещу своите идоли“. В: Шемет на Скептицизма (Упражнения по Възхита), София: СУ, 1996, c. 265 – 81

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за