Осип Манделщам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Осип Манделщам
Osip Mandelstam 1934.jpg
Осип Манделщам, 1934 г.
Роден 15 януари 1891 г.
Починал 27 декември 1938 г. (47 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Жанр стихотворение, поема
Направление Акмеизъм
Съпруга Надежда Манделщам
Подпис Osip Mandelstam signature.jpg
Осип Манделщам в Общомедия

Осип Емилиевич Манделщам (на руски: О́сип Эми́льевич Мандельшта́м, роден Ио́сиф) е руски поет и преводач, виден представител на акмеизма, близък приятел на Николай Гумильов и Анна Ахматова.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 януари 1891 г. във Варшава. През 1897 г. семейството се премества в Петербург, където от 1900 до 1907 г. бъдещият поет учи в знаменитото Тенишевско училище - една от най-модерните гимназии в Русия по онова време. През 1908-1909 г. посещава лекции в Сорбоната и Хайделбергския университет, а от 1911 до 1917 г. с прекъсвания е студент в историко-филологическия факултет на Петербургския университет.

Започва да печата стихове в престижни списания като „Аполон“, „Хиперборей“ и др. от 1910 година като се придържа към популярната тогава в Русия поетика на символизма, но в края на 1912 г. се присъединява към групата на акмеистите. Първата му стихосбирка „Камък“ излиза през 1913 г. (второ разширено издание - през 1916 г., трето и най-пълно - през 1922 г.). Стиховете, които пише по време на Първата световна война и Гражданската война в Русия, издава в сборника си стихове „Tristia“ през 1922 г. През 20-те години издава още стихосбирките „Втора книга“ (1923) и „Стихотворения“ (1928), две книги проза - „Шумът на времето“ (1925) и „Египетска марка“ (1928), пише и литературно-критически статии във вестниците.

Ръкопис на епиграмата „Живи уж, а не чувстваме свойта земя“

След 1928 година съветските издания спират да печатат негови стихове, като неотговарящи на комунистическата идеология. Заради антисталинистката му епиграма „Живи уж, а не чувстваме свойта земя“, написана през декември 1933 г., от 1934 до 1937 г. е заточен във Воронеж. През 1938 г. е отново арестуван поради изфабрикувани политически обвинения и е изпратен в лагер. В края на следващата година поради поради изключително тежките условия се разболява от тиф и умира на 27 декември в транзитния лагер „Вторая речка“, от който лагерниците са били изпращани на Колима (там са се намирали най-страшните лагери, в които човек е оцелявал само по изключение). Манделщам е реабилитиран посмъртно: през 1956 г. - за делото от 1938 г., и през 1987 г. - за делото от 1934 г.

Непубликуваните му стихове са запазени благодарение на съпругата му Надежда Манделщам, която ги научава наизуст (било е невъзможно по времето на управлението на Сталин да бъдат съхранявани в писмен вид) и ги записва на хартия едва през 60-те години на ХХ век. Тогава те са изнесени нелегално от СССР и са напечатани за първи път на Запад. Негови стихове за пръв път след смъртта му започват да се печатат в съветски издания по време на т. нар. „перестройка“. Днес, както в родината си, така и по света, той е смятан за един от най-големите руски поети от първата половина на ХХ век.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги на български[редактиране | редактиране на кода]

  • Стихотворения. Превод Кирил Кадийски. София: Захарий Стоянов, 2012, 152 с. (ISBN 9789540906515)
  • Небехранилище. Избрани стихове (двуезично издание). Превод Владимир Морзоханов. София: Ерго, 2012, 614 с. (ISBN 9789548689236)[1], [2]

За него[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ангел Игов, „Събитие в българското книгоиздаване“, рец. в „Култура“, бр. 30 (2692), 13 септември 2012 г.
  2. Ангел Игов, „Сребърен поет в страхотно издание“, рец. в Sofia Live, 1 август 2012 г.
  3. Цветан Ракьовски, „Египетска марка“ на О. Манделщам и „Двойник“ на Достоевски: Литературата между текстовете (Начални тезиси)“, откъс от книгата в електронно списание LiterNet, 27.07.2005, № 7 (68)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]