Поликарпо, писаря
| Поликарпо, писаря | |
| Policarpo, ufficiale di scrittura | |
 | |
| Режисьори | Марио Солдати |
|---|---|
| Продуценти | Силвио Клементели |
| Сценаристи | Арналдо Гандолини Агеноре Инкрочи Антонио Наваро Линарес Фурио Скарпели |
| В ролите | Ренато Раскел Пепино Де Филипо Ренато Салватори |
| Музика | Анджело Франческо Лаванино |
| Оператор | Джузепе Ротуно |
| Монтаж | Марио Серандреи |
| Филмово студио | Титанус Сосиете Женерал Синематографие Хиспамер Филмс |
| Жанр | комедия |
| Премиера | май 1959 (Германия) |
| Времетраене | 104 минути |
| Страна |  Италия Франция Испания |
| Език | италиански |
| Цветност | цветен |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Поликарпо, писаря в Общомедия | |
„Поликарпо, писаря“ (на италиански: Policarpo, ufficiale di scrittura) е комедия от 1959 година на режисьора Марио Солдати с участието на Ренато Раскел, Пепино Де Филипо и Ренато Салватори, копродукция на Италия, Франция и Испания.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Поликарпо Де Тапети (Ренато Раскел) е скромен държавен чиновник, който работи в писарската служба в Рим в края на XIX век. След дълги години на вярна служба той така и не успява да напредне в кариерата си. Нещата се променят когато сина на началника му се влюбва в дъщерята на Поликарпо...[1]
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]| Изпълнител | Роля |
|---|---|
| Ренато Раскел | Поликарпо Де Тапети |
| Пепино Де Филипо | Чезаре Панкарано |
| Ренато Салватори | Марио |
| Карла Гравина | Селесте |
| Ромоло Вали | началника на отдела Лауренци |
| Тони Солер | Еуфемия Де Тапети |
| Луиджи Де Филипо | Джорджо Панкарано |
| Чечо Дуранте | бащата на Марио |
| Анита Дуранте | Амелия Панкарано |
| Хосе Исберт | маршал Фаусто Венанцио |
| Ернесто Калиндри | колегата на Поликарпо |
| Трини Монтеро | Еделвайс |
| Роберто Рей | Франкине |
| Алберто Сорди | продавача на чадъри |
| Марио Рива | пожарникаря в театъра |
| Мемо Каротенуто | Чино |
| Маурицио Арена | пиколото с цветята |
| Виторио Де Сика | фокусника с гълъбите |
| Амедео Надзари | конния полицай |
| Уго Тоняци | професора |
| Масимо Пианфорини | министъра [2] |
Награди и номинации
[редактиране | редактиране на кода]- Награда за най-добра комедия от Международния кинофестивал в Кан, Франция през 1959 година.
- Награда Златна плоча от наградите Давид на Донатело на Ренато Раскел за изпълнението на ролята си във филма от 1959 година.
- Награда Златен бокал за най-добър актьор на Пепино Де Филипо от 1959 година.
- Награда Сребърна лента от „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добър дизайн на костюмите на Пиеро Този от 1960 година.
- Номинация за Сребърна лента от „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добра операторска работа в цветен филм на Джузепе Ротуно от 1960 година.
- Номинация за Сребърна лента от „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добра сценография на Флавио Могерини от 1960 година.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Plotsummary for Policarpo, ufficiale di scrittura // IMDb. Посетен на 2015-5-4. (на английски)
- ↑ Пълен списък на актьори и роли - „Поликарпо, писаря“ // Internet Movie Database. Посетен на 10 март 2019.
- ↑ Awards for Policarpo, ufficiale di scrittura // IMDb. Посетен на 2015-5-4. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Policarpo (film) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
