Вдовецът (филм, 1959)
Вдовецът | |
Il Vedovo | |
Режисьори | Дино Ризи |
---|---|
Продуценти | Едгардо Кортезе Чино Дел Дука Елио Скардамалия |
Сценаристи | Родолфо Сонего Фабио Карпи Сандро Континенца Дино Верде Дино Ризи |
В ролите | Алберто Сорди Франка Валери Ливио Лоренцон |
Музика | Армандо Тровайоли |
Оператор | Лучано Трасати |
Монтаж | Алберто Галити |
Филмово студио | Панеуропа |
Жанр | комедия |
Премиера | 20 ноември 1959 |
Времетраене | 100 минути |
Страна | Италия |
Език | италиански |
Цветност | черно-бял |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Вдовецът в Общомедия |
„Вдовецът“ (на италиански: Il Vedovo) е италианска комедия от 1959 година на режисьора Дино Ризи с участието на Алберто Сорди, Франка Валери и Ливио Лоренцон.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Алберто Нарди (Алберто Сорди) е римски бизнесмен, който си е внушил, че е човек с големи възможности, но чиято фабрика за производство на асансьори и ескалатори е постоянно на ръба на фалита. Алберто е женен за богатата и успешна бизнесдама от Милано Елвира Алмираги (Франка Валери), която има негативна нагласа към глупостите на съпруга си и едва толерира опитите му да запази фабриката си платежоспособна с нейните пари. Алберто безуспешно се опитва да се утвърди в кръга на съпругата си и нейните богати приятели, но единственото, което постига, е да му се подиграват. Развеселена от неговите лудории Елвира публично го третира като глупав палячо, убедена, че Алберто никога няма да я напусне докато има надежда да извлече печалба от богатството и.
Един ден влакът, с който Елвира е отпътувала, за да посети възрастната си майка, претърпява ужасен инцидент, падайки от мост и няма данни за оцелели пътници. Алберто е преизпълнен с радост от новината и започва да крои същински планове за бързото ликвидиране на повечето от активите на Елвира. Той отвежда любовницата си в нейната вила и започва да мечтае за светло бъдеще, само за да остане разочарован от неочакваната поява на Елвира. В последната минута един телефонен разговор с неговия собствен счетоводител и момче за всичко Маркиз Стуки (Ливио Лоренцон) е предпазил Елвира от качването в обречения влак.
Разочарован и разгневен, Алберто изпада в нервна криза. Разстроеното му съзнание измисля дяволски план за ликвидирането на Елвира. Той решава да саботира асансьора към тавана на сградата, където живеят с Елвира, за да я убие и да наследи богатството и. С помощта на германски инженер, който работи в завода на Маркиз Стуки и на чичо си, който също така е и шофьор на Алберто, Нарди пуска плана за убийство в действие, но изходът от него е неочакван и трагикомичен.
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]Изпълнител | Роля |
---|---|
Алберто Сорди | Алберто Нарди |
Франка Валери | Елвира Алмираги |
Ливио Лоренцон | Маркиз Стуки |
Леонора Руфо | Джоя |
Нандо Бруно | чичото на Алберто |
Нанда Примавера | майката на Джоя |
Марио Пасанте | Ламбертони |
Енцо Петито | Фрицмайер, германският инженер |
Руджеро Марки | Фенолио |
Джиджи Редер | Джиронди |
Енцо Фурлаи | Джордано |
Анджела Луче | Маргарита |
Иняцио Леоне | портиера |
Алберто Рабаляти | певеца [1] |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пълен списък на актьори и роли – „Вдовецът“ // Internet Movie Database. Посетен на 9 февруари 2019.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Вдовецът“ в Internet Movie Database
- „Вдовецът“ в Allmovie
- „Вдовецът“ в Rotten Tomatoes
- „Вдовецът“ Архив на оригинала от 2015-04-21 в Wayback Machine. в Le Monde
- „Вдовецът“ в Wordpress
- „Вдовецът“ в Oocities
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Il vedovo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |