Франка Валери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франка Валери
Franca Valeri
италианска актриса
Родена
Алма Франка Мария Норса
Починала
9 август 2020 г. (100 г.)
ПогребанаКампо Верано, Италия

Националност Италия
Актьорска кариера
Активност1949 – 2014
Семейство
СъпругВиторио Каприоли
(1960 – 1974; развод)
ДецаСтефания Бонфадели

Уебсайт
Франка Валери в Общомедия

Франка Валери (на италиански: Franca Valeri) е италианска актриса.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 31 юли 1920 година в Милано, като Алма Франка Мария Норса. Тя успява да преживее Холокоста в Милано с майка си (не е еврейка), набедена поради фалшив донос, че е незаконната дъщеря на джентълмен от Павия. Баща ѝ и брат ѝ успяват да избягат в Швейцария. [2]

Норса възприема фамилията Валери през 1950-те години на миналия век като почит към френския критик и поет Пол Валери. [3]

Валери започва кариерата си по радиото. [3] Тя участва във филма Знакът на Венера (1955) на режисьора Дино Ризи. Повечето от героите ѝ са характерни поддържащи персонажи.

През 1960-те Валери често работи и за италианска телевизия, режисирана от Антонело Фалки.

През 1980-те и началото на 1990-те тя участва в серия от успешни реклами за „Pandoro“, които бяха добре приети и разтегнати в продължение на няколко години (Pandoro е сезонен продукт, свързан с коледните празници).

Въпреки старостта, тя все още е много активна на италианската театрална сцена. През сезона 2005 – 2006 г. изпълнява свой монолог „La Vedova di Socrate“ („Вдовица на Сократ“). През януари 2008 г. играе ролята на Соланж в „Les Bonnes“ в театъра „Миколо на Пиколо“ в Милано.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1955 Знакът на Венера Il segno di Venere Чезира Дино Ризи
1955 Герой на нашето време Un eroe dei nostri tempi Вдовицата Де Ритис Марио Моничели
1959 Вдовецът Il Vedovo Елвира Алмираги Дино Ризи
1959 Такива, каквито сме Arrangiatevi! Мариса Мауро Болонини

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.imdb.com
  2. Interview with Franca Valeri (Kolot, 23 giugno 2014).
  3. а б Laura Peja. Strategie del comico. Le Lettere, 2009. ISBN 886087212X.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]