Педро Алмодовар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Педро Алмодовар
Pedro Almodovar Césars 2017.jpg
Алмодовар през 2017 г.
Роден
Професия режисьор, сценарист, продуцент, актьор
Активни години 1974–
Оскари Най-добър чуждоезичен филм:
2000 „Всичко за майка ми“ (Todos para mi madre)
Най-добър оригинален сценарий:
2003 „Говори с нея“ (Hable con ella).
Награди на БАФТА Най-добър чуждоезичен филм:
2000 „Всичко за майка ми“
2003 „Говори с нея“
2012 „Кожата, в която живея“
Най-добра режисура:
2000 „Всичко за майка ми“ (Todos para mi madre)
Най-добър оригинален сценарий:
2003 „Говори с нея“ (Hable con ella)
Страница в IMDb
Педро Алмодовар в Общомедия

Пѐдро Алмодо̀вар (на испански: Pedro Almodóvar) е филмов режисьор, сценарист и продуцент, считан за най-популярния представител на съвременното испанско кино[1]. За работата си е награждаван с много от най-престижните международни филмови отличия, вкл. Оскар, Златен глобус, Сезар, Златната палма и др.

През 1985 г. заедно с брат си Агустин основава продуцентската компания El Deseo („Желанието“), с която продуцира както своите, така и на други режисьори творби.

Първият му дългометражен игрален филм (Pepi, Luci, Bom y otras chicas del montón) е издаден през 1980 г., а до днес (2007 г.) Алмодовар е автор на 16 филма, много от които са придобили световна известност и признание. Филмите „Всичко за майка ми“ (Todos para mi madre) и „Говори с нея“ (Hable con ella) са сред най-успешните испански филми за всички времена.

Характерно за стила на Алмодовар е представянето на често тежки социални и лични проблеми с мелодраматична смесица от трагедия, лек жизнеутвърждаващ хумор и оптимизъм. Чести мотиви са слабостите и силата на жените обикновено съчетани в един или няколко централни женски образа и различните прояви на човешката сексуалност. Повечето му филми съдържат скрита критика към редица обществени и религиозни норми, като Католическата църква често е под прицел.

Известният испански актьор Антонио Бандерас започва своята кариера с ключови роли във филми на Алмодовар, които му помагат да пробие извън Испания. По подобен начин Пенелопе Крус добива световна известност с помощта на Алмодовар и участието си в „Жива плът“ [2].

В своите проекти режисьорът често включва едни и същи лица – Бандерас, Крус, Кармен Маура, Мариса Паредес, Роси де Палма и др.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Pepi, Luci, Bom y otras chicas del montón (1980)
    „Пепи, Луси, Бом и останалите момичета от квартала“
  • Laberinto de pasiones (1982)
    „Лабиринт на страстите“
  • „Entre tinieblas“ (1983)
    „Съмнителни наклонности“
  • ¿Qué he hecho yo para merecer esto!! (1984-1985)
    „Какво сторих, за да заслужа това?!“
  • Matador (1985-1986)
    „Матадор“
  • La ley del deseo (1987)
    „Законът на желанието“
  • Mujeres al borde de un ataque de nervios (1988)
    „Жени на ръба на нервна криза“
  • ¡Átame! (1990)
    „Ела, завържи ме!“
  • Tacones lejanos (1991)
    „Високи токчета“
  • Kika (1993)
    „Кика“
  • La flor de mi secreto(1995)
    „Цветето на моята тайна“
  • Carne trémula(1997)
    „Жива плът“
  • Todo sobre mi madre (1999)
    „Всичко за майка ми“ е най-награждаваният испански филм[3]. Той спечелва за Алмодовар, измежду много други награди Оскар и Златен глобус за най-добър чуждестранен филм.
  • Hable con ella (2002)
    „Говори с нея“ също печели Оскар, този път в категорията „най-добър оригинален сценарий“.
  • La mala educación (2004)
    „Лошо възпитание“ представя един поглед върху болезнения проблем в много западни общества със сексуалното насилие над деца от някои представители на Католическата църква. Тази тема рязко се отличава от останалите филми на Алмодовар, които обикновено са много по-тясно свързани със света и мирогледа на жените.
  • Volver (2006)
    „Завръщане“
  • Abrazos rotos (2009)
    „Прекършени прегръдки“
  • La piel que habito (2011)
    „Кожата, в която живея“
  • Los amantes pasajeros (2013)
    „Свалка в облаците“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография в ImDB
  2. Биография в ImDB
  3. Pedro Almodóvar: D’Lugo, p. 105

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]