Стивън Бойд
| Стивън Бойд Stephen Boyd | |
| северноирландско-американски актьор | |
 | |
| Роден | Уилям Милар
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Съединени американски щати |
| Националност |  Великобритания САЩ |
| Работил | актьор |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1955 – 1977 |
| Значими роли | Месала в „Бен-Хур“ (1959) |
| Златен глобус | най-добър поддържащ актьор: „Бен-Хур“ (1959) |
| Други награди | Златен глобус за най-добър поддържащ актьор (1959) |
| Семейство | |
| Съпруга | Мариел ди Сарзана (1958 – 1959; развод) Елизабет Милс (1974 – 1977; смъртта му) |
| Партньор | Мариса Мел (1970 – 1972) |
| Уебсайт | |
| Стивън Бойд в Общомедия | |
Стивън Бойд (на английски: Stephen Boyd) е северноирландско-американски актьор.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 4 юли 1931 г. в Гленгърмли, Антрим, Северна Ирландия в протестантско семейство.[2][3] Родителите са му Марта Бойд и Джеймс Александър Милар, който е шофьор на камион с канадски произход, той е един от деветте братя и сестри в семейството.
„Бен Хур“
[редактиране | редактиране на кода]След като в края на март 1958 г. приключват снимките на The Bravados, Бойд се връща в Холивуд, за да се яви на прослушване за ролята на Месала в предстоящия епичен филм на MGM „Бен Хур“. Много други актьори, сред които Виктор Матюр, Кърк Дъглас, Лесли Нилсен и Стюарт Грейнджър, също минават на кастинга за ролята,[4] но пробните снимки на Бойд убеждават режисьора Уилям Уайлър, че е намерил идеалния злодей за своя епичен филм. Уайлър е впечатлен и от представянето на Бойд в „Човекът, който никога не е бил“ от предходната година. Бойд бързо е изпратен при изпълняващия главната роля Чарлтън Хестън в Рим през май 1958 г., за да се подготви за онези аспекти на ролята си, свързани с надбягванията с колесници. Хестън вече се е упражнявал с колесница в продължение на седмици, така че Бойд е трябвало да се подготви много бързо. За ролята на Месала му се налага да носи кафяви контактни лещи, което дразни очите му и му причинява проблеми със зрението няколко месеца след завършването на филма. Бойд описва снимането на „Бен Хур“ като най-вълнуващото преживяване в живота си.[5]
Години след излизането на филма на екран сценаристът на „Бен Хур“ романистът Гор Видал разкрива, че Бойд е изобразил своя герой Месала в „Бен Хур“ с подразбираща се хомосексуална енергия, както му е било указано от Видал, когато той поздравява Юда Бен Хур (Чарлтън Хестън) в началната сцена. В автобиографията си „Палимпсест: Мемоари“[6] Видал описва първия си разговор с Уайлър относно скритата мотивация на Месала, а именно, че Месала и Юда Бен Хур са били любовници в миналото. Това се основава на идеята на Видал да засили напрежението между двамата главни антагонисти. Уайлър специално казал на Видал: „Говори с Бойд. Но не казвай нито дума на Чък, защото ще го объркаш.“[7] В „Палимпсест“ Видал пише: „През следващите няколко години, всеки път, когато се срещахме [с Уилям Уайлър], ние се карахме приятелски за това, което бях включил в сцената и за това, което Стивън Бойд явно играеше.“ По-късно Видал влиза в конфликт с Хестън относно неговата версия за отношенията между Месала и Бен Хур и последствията, свързани с Бен Хур.[8]
След приключването на снимките на „Бен Хур“ Бойд се завръща в Холивуд в началото на 1959 г., за да участва заедно със Сюзън Хейуърд в канадската драма Woman Obsessed. В някои реклами на филма Бойд е наричан „младият нов Кларк Гейбъл“.[9] След това той участва в друг ансамбъл в адаптацията на романа на Рона Джафе „Най-доброто от всичко“, заснет през май и юни 1959 г. в Fox Studios в Холивуд и на място в Ню Йорк.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Бойд умира от инфаркт на 45-годишна възраст, докато играе голф със съпругата си, Елизабет Милс, в Портър Вали в Нортридж, Калифорния.[10] Погребан е на гробището Оукууд Мемориал Парк в Лос Анджелис.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филм | Оригинално заглавие | Роля | Режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1958 | Перли на лунна светлина | Les Bijoutiers du clair de lune | Ламбер | Роже Вадим |
| 1958 | Бравадос | The Bravados | Бил Захари | Хенри Кинг |
| 1959 | Бен-Хур | Ben-Hur | Месала | Уилям Уайлър |
| 1959 | Най-доброто от всичко | The Best of Everything | Майк Райс | Жан Негулеско |
| 1966 | Фантастичното пътуване | Fantastic Voyage | Грант | Ричард Флейшър |
| 1971 | Хани Колдър | Hannie Caulder | проповедникът | Бърт Кенеди |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Stephen Boyd(1931-1977), IMDb.com.
- ↑ Local actor's 'Fantastic Voyage' // 14 април 2020. Посетен на 6 октомври 2020.
- ↑ "Stephen Boyd: The Busker Who Became a Screen Idol" BBC News; retrieved 14 April 2014.
- ↑ The Los Angeles Times, 17 April 1958.
- ↑ Heffernan, Harold. Stephen Boyd Endures Agony for Art's Sake // Toledo Blade, 4 декември 1958. Посетен на 29 декември 2015.
- ↑ Gore Vidal, Palimpsest: A Memoir, 1996, pp. 303 to 307, ISBN 9781101667354.
- ↑ Gore Vidal, Palimpsest: A Memoir, 1996, p. 306.
- ↑ Gore Vidal, Palimpsest: A Memoir, 1996, p. 303.
- ↑ Kilgaplen, Dorothy. Chicago Strippers Want Six-Day Grind // Toledo Blade. 12 август 1958. с. 17. Посетен на 1 май 2020.
- ↑ Detroit Free Press 9 June 1977.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
