Тим Рот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тим Рот
Tim Roth
Tim Roth cropped.jpg
Тим Рот през 2008 г.
Роден Саймън Тимъти Рот
14 май 1961 г. (55 г.)
Активни години 1982-досега
Брачни партньори Ники Бътлър (1993-досега)
Деца 3
Награди на БАФТА Най-добър поддържащ актьор:
1995 — Роб Рой
Страница в IMDb
Тим Рот в Общомедия

Тим Рот (на английски: Tim Roth, рождено име Timothy Simon Smith) е британски филмов актьор и режисьор.

Жизнен и творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Рот е роден на 14 май 1961 г. като Тъмъти Саймън Смит в Дълуич, Лондон, сина на Ан, художник и учител, и Ърни Смит (Ernie Smith), журналист и член на Британската комунистическа партия.[1][2] Баща му приема презимето Рот след Втората световна война, за да скрие своята националност, когато пътува в страни враждебно настроени към англичаните.[3] Той посещава Стандард скул в Тълз Хил (Tulse Hill). Като млад той желае да стане скулптор и да учи в лондонското училище по изкуствата Кембъруел (Camberwell School of Art).

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

След училището Кембъруел, Рот пробива с актьорството и на 21-годишна възраст прави своя дебют като неонацист в телевизионния филм „Произведено в Британия“. Във филма „Кралят на гетото“ произведен от BBC, изпълнението на Рот е впечатляващо и убедително, появява се и мнението, че режисьорът е наел истински гангстер за ролята. През същата година Рот играе и в „Meantime“ - драма за бедно работническо семейство, където участва Алфред Молина и Гари Олдман. Малко по-късно във филмът на режисьора Стивън Фриърс „The Hit“ (1984), младият актьор си изрусява косата за да се превъплъти в чирак убиец, наставляван в дейността си от Джон Хърт. Род представя на екрана комбинация от бруталност и чар. Положителните оценки за тази роля му позволяват впоследствие да се снима в „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“ (1989).

През 1990 Рот изиграва отново проблемен персонаж в биографичния „Винсент и Тео“ (1990) на режисьора Робърт Олтман. Филмът разглежда взаимоотношенията на братята Ван Гог. Пол Рийс играе Тео, но играта на Рот е силната точка във филма – изпълнение, изпълнено с енергията и отчаянието на тревожното съзнание. Такава енергия виждаме и в партньорството му с Гари Олдман в екранизираната версия на „Розенкранц и Гилдерщерн са мъртви“ (1990). Взискателният режисьор Куентин Тарантино харесва играта на Рот и му предлага главната роля на г-н Оранжев в наситения с насилие „Глутница кучета“ (1992). Американският акцент на английския актьор е перфектен и отличава Рот дори сред звезди като Харви Кайтел и Майкъл Медсън. Следващата роля на Рот е за телевизията - като американския сериен убиец Чарлс Старкуедър в минисериала „Murder in the Heartland“ (1993). Плашещо реалистичното си изпълнение му спечелва адмирации.

Същата тематична нишка е запазена и в „Криминале“ (1994) на Куентин Тарантино и криминалната драма „Малката Одеса“, където изиграва ролята на обирджия и руски наемен убиец от еврейски произход. След тези роли той се налага като характерен образ и е търсен за подобни типажи. Рот печели Оскар за поддържаща роля в „Rob Roy“ (1995), където се превъплъщава в интриганта конте Арчибалд Кънингъм.

В опит Рот да разчупи актьорския стереотип за себе си, той влиза в комедийното амплоа на пиколо в „Четири стаи" (1995), но резултатът не е единодушно одобрение. По-късно Рот се представя като наскоро пуснат на свобода престъпник, чието привличане към млада дама преобръща плановете ѝ за сватба в мюзикъла на Уди Алън „Всеки казва „Обичам те“ (1996). Рот демонстрира нелоши вокални възможности и изпява две песни. Заедно с рапъра Тупак Шакур в „Безизходица“ (1997), той е музикант-наркоман, опитващ се да се поправи. Ролята му на безжалостния Дъч Шулц в „Гангстер“ (1997) раздвоява критиците – едни го възхваляват, а други считат, че преиграва. В „Deceiver/Liar“ (1997) е в кожата на богато юпи, обвинено в убийство.

Първата му значима положителна роля Рот играе в „Легенда за пианиста“ (1998) на Джузепе Торнаторе, където е музикално чудо, целият живот на когото е преминал на луксозен презокеански кораб. През 1999 г. Рот прави и своят режисьорски дебют в забележителната семейна сага „The War Zone“ (1999), която се харесва много от публиката и критиката. Филмът е по романа на Александър Стюарт за инцест в семейството, като Рот полага огромни усилия да не на евтината сензационност. Подхождайки аналитично, той съвсем точно създава силен и въздействащ филм.

В римейка на Тим Бъртън „Планетата на маймуните“ (2001) Рот е зъл маймунски генерал, макар че костюмът му го прави не особено различим. Следващите му участия са в политическата сатира „Silver City“ (2004) и хорър филма „Мрачна вода“ (2005), а през 2007 г. в „Младост без младост" на Франсис Форд Копола и в трилъра „Funny Games“ на Михаел Ханеке.

Тим Рот в Кан през 2012 г.

В „Невероятният Хълк“ британският актьор е Емил Блонски, като враг на главния герой, а през 2010 г. Рот отново е с Тарантино за военната пародия „Inglorious Bastards“.

Рот се жени за Ники Бътлър през 1993 г. и имат двама сина (Тимъти Хънтър и Кормак, кръстени на любимите автори на двойката – Хънтър С. Томпсън и Кормак Маккарти). Рот има и още един син от предишна връзка.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като актьор[редактиране | редактиране на кода]

Година Филм Роля други
1982 Made in Britain Trevor the Skinhead
1982 Meantime (TV) Colin
1984 The Hit Myron Nominated: BAFTA Award for Best Newcomer
1985 Murder With Mirrors (TV) Edgar Lawson
Return to Waterloo Boy Punk
1988 A World Apart Harold
To Kill a Priest Feliks
Twice Upon a Time
1989 Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник/The Cook, the Thief, His Wife & Her Lover Mitchel
1990 Vincent & Theo Vincent Van Gogh
Farendj Anton
Rosencrantz & Guildenstern Are Dead Guildenstern
1991 Backsliding Tom Whitton
1992 Глутница кучета / Reservoir Dogs Mr. Orange - Freddy Newandyke
Jumpin' at the Boneyard Manny
1993 Bodies, Rest & Motion Nick
El Marido perfecto Milan
Murder in the Heartland (TV) Charles Starkweather
1994 Heart of Darkness (TV) Marlow
Captives Philip Chaney
Little Odessa Joshua Shapira Nominated: Independent Spirit Award for Best Actor
Pulp Fiction Pumpkin
1995 Rob Roy Archibald Cunningham Nominated: Academy Award for Best Supporting Actor
Nominated: Saturn Award for Best Supporting Actor
Won: BAFTA Award for Best Actor in a Supporting Role
Nominated: Golden Globe Award for Best Supporting Actor - Motion Picture
Четири стаи / Four Rooms Ted the Bellhop
1996 No Way Home Joey
Everyone Says I Love You Charles Ferry
Mocking the Cosmos Myrodemnon/Myron
1997 Gridlock'd Alexander 'Stretch' Rawland
Hoodlum Dutch Schultz
Deceiver James Walter Wayland
Animals with the Tollkeeper Henry
1998 Легенда за пианиста / The Legend of 1900 Danny Boodman T.D. Lemon 1900
2000 The Million Dollar Hotel Izzy Goldkiss
Vatel Marquis de Lauzun
Lucky Numbers Gig
2001 Планетата на маймуните / Planet of the Apes Thade Nominated: Saturn Award for Best Supporting Actor
Invincible Hersche Steinschneider alias Erik Jan Hanussen
The Musketeer Febre the Man in Black
2002 Emmett's Mark John Harrett/Frank Dwyer
2003 Whatever We Do Joe
To Kill a King Oliver Cromwell
2004 Nouvelle-France William Pitt
The Beautiful Country Captain Oh
With It "Chicken Louis" Farnatelli
Silver City Mitch Paine
2005 Don't Come Knocking Sutter
Dark Water Jeff Platzer
2006 Tsunami: The Aftermath (TV) Nick Fraser
2007 Even Money Victor
Youth Without Youth Dominic
Virgin Territory Gerbino
2008 Funny Games George
Невероятният Хълк / The Incredible Hulk Emil Blonsky/Abomination
2009 King Conqueror Педро II Арагонски
2010 Pete Smalls Is Dead Пийт Смолс
2012 Arbitrage детектив Майкъл Брайър
Broken Арчи
The Liability Рой
2013 Möbius Иван Ростовски
2014 Принцесата на Монако / Grace of Monaco Рение III
United Passions Сеп Блатер
October Gale Том
Селма / Selma Джордж Уолъс
2015 600 Millas Ханк Харис
Chronic Дейвид
Хардкор / Hardcore бащата на Хенри
Mr. Right Хопър
Омразната осморка / The Hateful Eight Освалдо

Като режисьор[редактиране | редактиране на кода]

  • The War Zone (1999)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]