Тим Рот
| Тим Рот Tim Roth | |
| британски актьор и режисьор | |
21 юли 2017 г. | |
| Роден | Тимъти Саймън Смит
Дълич, Великобритания |
|---|---|
| Националност | |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1982 г. |
| БАФТА | Най-добър поддържащ актьор: 1995 – „Роб Рой“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Ники Бътлър (от 1993 г.) |
| Деца | 3 |
| Уебсайт | |
| Тим Рот в Общомедия | |
Тим Рот (на английски: Tim Roth, рождено име Timothy Simon Smith) е британски филмов актьор и режисьор.
Жизнен и творчески път
[редактиране | редактиране на кода]Произход и образование
[редактиране | редактиране на кода]Рот е роден на 14 май 1961 г. като Тимъти Саймън Смит в Дълуич, Лондон, в семейството на Ан, художник и учител, и Ърни Смит, журналист и член на Британската комунистическа партия.[1][2] Баща му приема презимето Рот след Втората световна война, за да скрие своята националност, когато пътува в страни враждебно настроени към англичаните.[3]
Рот посещава Стандард скул в Тълз Хил (Tulse Hill). Като млад тжелае да стане скулптор и да учи в лондонското училище по изкуствата Кембъруел (Camberwell School of Art).
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]След училището Кембъруел, Рот пробива с актьорството и на 21-годишна възраст прави своя дебют като неонацист в телевизионния филм „Произведено в Британия“. Във филма „Кралят на гетото“ произведен от BBC, изпълнението на Рот е впечатляващо и убедително, появява се и мнението, че режисьорът е наел истински гангстер за ролята. През същата година Рот играе и в „Meantime“ – драма за бедно работническо семейство, където участва Алфред Молина и Гари Олдман. Малко по-късно във филма на режисьора Стивън Фриърс „Ударът“ (The Hit, 1984), младият актьор си изрусява косата, за да се превъплъти в чирак убиец, наставляван в дейността си от Джон Хърт. Род представя на екрана комбинация от бруталност и чар. Положителните оценки за тази роля му позволяват впоследствие да се снима в „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“ (1989).
През 1990 Рот изиграва отново проблемен персонаж в биографичния „Винсент и Тео“ (1990) на режисьора Робърт Олтмън. Филмът разглежда взаимоотношенията на братята Ван Гог. Пол Рийс играе Тео, но играта на Рот е силната точка във филма – изпълнение, изпълнено с енергията и отчаянието на тревожното съзнание. Такава енергия се вижда и в партньорството му с Гари Олдман в екранизираната версия на „Розенкранц и Гилдерстерн са мъртви“ (1990). Взискателният режисьор Куентин Тарантино харесва играта на Рот и му предлага главната роля на г-н Оранжев в наситения с насилие „Глутница кучета“ (1992). Американският акцент на английския актьор е перфектен и отличава Рот дори сред звезди като Харви Кайтел и Майкъл Медсън. Следващата роля на Рот е за телевизията – като американския сериен убиец Чарлс Старкуедър в минисериала „Murder in the Heartland“ (1993). Плашещо реалистичното си изпълнение му спечелва адмирации.
Същата тематична нишка е запазена и в „Криминале“ (1994) на Куентин Тарантино и криминалната драма „Малката Одеса“, където изиграва ролята на обирджия и руски наемен убиец от еврейски произход. След тези роли той се налага като характерен образ и е търсен за подобни типажи. Рот печели Оскар за поддържаща роля в „Роб Рой“ (1995), където се превъплъщава в интриганта конте Арчибалд Кънингъм.

В опит Рот да разчупи актьорския стереотип за себе си, той влиза в комедийното амплоа на пиколо в „Четири стаи“ (1995), но резултатът не е единодушно одобрение. По-късно Рот се представя като пуснат на свобода престъпник, чието привличане към млада дама преобръща плановете ѝ за сватба в мюзикъла на Уди Алън „Всеки казва „Обичам те““ (1996). Рот демонстрира нелоши вокални възможности и изпява две песни. Заедно с рапъра Тупак Шакур в „Безизходица“ (1997), той е музикант-наркоман, опитващ се да се поправи. Ролята му на безжалостния Дъч Шулц в „Гангстер“ (1997) раздвоява критиците – едни го възхваляват, а други считат, че преиграва. В „Deceiver/Liar“ (1997) е в кожата на богато юпи, обвинено в убийство.
Първата му значима положителна роля Рот играе в „Легенда за пианиста“ (1998) на Джузепе Торнаторе, където е музикално чудо, целият живот на когото е преминал на луксозен презокеански кораб. През 1999 г. Рот прави и своят режисьорски дебют в семейна сага „The War Zone“ (1999), която се харесва много от публиката и критиката. Филмът е по романа на Александър Стюарт за инцест в семейството, като Рот полага огромни усилия за не на евтината сензационност. Подхождайки аналитично, той съвсем точно създава силен и въздействащ филм.
В римейка на Тим Бъртън „Планетата на маймуните“ (2001) Рот е зъл маймунски генерал, макар че костюмът му го прави не особено различим. Следващите му участия са в политическата сатира „Силвър Сити“ (2004) и хорър филма „Мрачна вода“ (2005), а през 2007 г. в „Младост без младост" на Франсис Форд Копола и в трилъра „Funny Games“ на Михаел Ханеке.
В „Невероятният Хълк“ британският актьор е Емил Блонски, като враг на главния герой, а през 2010 г. Рот отново е с Тарантино за военната пародия „Гадни копилета“.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Рот се жени за Ники Бътлър през 1993 г. и имат двама сина (Тимъти Хънтър и Кормак, кръстени на любимите автори на двойката – Хънтър С. Томпсън и Кормак Маккарти). Рот има и още един син от предишна връзка.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филм | Оригинално заглавие | Роля | Режисьор | Бележки |
|---|---|---|---|---|---|
| 1989 | Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник | The Cook, the Thief, His Wife & Her Lover | Мичъл | Питър Грийнауей | |
| 1992 | Глутница кучета | Reservoir Dogs | г-н Оранжев | Куентин Тарантино | |
| 1994 | Криминале | Pulp Fiction | Ринго | Куентин Тарантино | |
| 1995 | Роб Рой | Rob Roy | Арчибалд Кънингъм | Майкъл-Кейтън Джоунс | |
| Четири стаи | Four Rooms | Тед | екип | участва и в 4-те епизода | |
| 1998 | Легенда за пианиста | The Legend of 1900 | Дани Буудман – „1900“ | Джузепе Торнаторе | |
| 2000 | Вател | Vatel | маркиз дьо Лозен | Ролан Жофе | |
| Печелившите числа | Lucky Numbers | Гиг | Нора Ефрон | ||
| 2001 | Планетата на маймуните | Planet of the Apes | Тейд | Тим Бъртън | |
| Мускетарят | The Musketeer | Фебре | Питър Хайъмс | ||
| 2004 | Силвър Сити | Silver City | Мич Пейн | Джон Сайълс | |
| 2008 | Невероятният Хълк | The Incredible Hulk | Емил Блонски / Отвращението | Луи Летерие | |
| 2014 | Селма | Selma | Джордж Уолъс | Ава Дюверней | |
| 2015 | Омразната осморка | The Hateful Eight | Пийт Хикокс / Освалдо Мобрей | Куентин Тарантино | |
| Хардкор | Hardcore | бащата на Хенри | Иля Найшулер | ||
| 2021 | Шан-Чи и легендата за десетте пръстена | Shang-Chi and the Legend of the Ten Rings | Емил Блонски / Отвращението | Дестин Даниел Кретън | |
| 2022 | Ши-Хълк: Адвокат | She-Hulk: Attorney at Law | Емил Блонски / Отвращението | сериал |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) Биография на Тим Рот (1961-), filmreference.com.
- ↑ ((en)) Tim Roth: Press Архив на оригинала от 2023-10-04 в Wayback Machine.
- ↑ ((en)) Биография на Тим Рот Архив на оригинала от 2009-01-29 в Wayback Machine., tiscali.co.uk.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) The Officially Unofficial Tim Roth Web Page Архив на оригинала от 2008-01-19 в Wayback Machine.
- ((en)) Tim Roth в
Internet Movie Database - ((en)) Тим Рот в All Movie
- ((en)) Тим Рот в Complex magazine Архив на оригинала от 2008-10-12 в Wayback Machine.
|
