Джак Бени
|
Джак Бени Jack Benny |
|
|---|---|
 Бени, 1964 г. |
|
| Роден |
Бенджамин Кубелски |
| Починал | |
| Активни години | 1911 – 1974 |
| Брачни партньори | Мери Ливингстън (1927 – 1974; смъртта му) |
| Деца | Джоун Бени (р. 1934 г.) |
| Награди Еми |
Най-добър актьор в комедиен сериал: 1958 – „Шоуто на Джак Бени“ Най-добър актьор в комедиен сериал: 1959 – „Шоуто на Джак Бени“ |
| Награди Златен глобус |
Постижения в сферата на телевизията: 1958 – „Шоуто на Джак Бени“ |
| Уебсайт | |
| Джак Бени в Общомедия | |
Джак Бени (на английски: Jack Benny) (14 февруари 1894 г. – 26 декември 1974 г.) е американски актьор и комик. Постига успех със своята радиокомедия „Шоуто на Джак Бени“ (1932 – 1955), която по-късно е превърната в телевизионен сериал (1950 – 1965). След смъртта му вестник Ню Йорк Таймс описват как „неговият брилянтен талант за самоирония и окарикатуряване разсмиваше народа над 40 години.“[1]
Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]
Бенджамин Кубелски е роден на Свети Валентин 1894 г. в семейството на Ема Сакс-Кубелски и Майър Кубелски.[2] Учи да свири на цигулка като дете, тъй като родителите му мечтаят той да стане прочут цигулар. Бенджамин харесвал инструмента, но не и уроците.
След като го изключват от гимназията поради ниските му оценки, Бени прави първите си стъпки на сцената като цигулар във водевилни театри през 1911 г.[3] Цигуларят Ян Кубелник го убеди да си промени фамилното име, а по-късно танцьорът Бен Бърни го моли да смени първото си име. След това Бенджамин започва да се подвизава под името Джак Бени. През 20-те години на миналия век Бени постига огромен успех като театрален комик.
Кариера в радиото[редактиране | редактиране на кода]
През 1932 г. „Шоуто на Джак Бени“ дебютира в радиоефира.[4] Там той усъвършенства комедийната си персона.
Кариера в киното[редактиране | редактиране на кода]
През 1929 г. Бени подписва 5-годишен договор с Метро-Голдуин-Майер. Участва във филмите The Hollywood Revue of 1929 (1929), „Лорд Байрон на Бродуей“ (1930), „Бродуейската мелодия на 1936“ (1935) и други.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Jack Benny, 80, Dies of Cancer on Coast, Ню Йорк Таймс, Шепърд, Ричард Ф., 28 декември 1974 г.
- ↑ а б www.waukeganhistorical.org
- ↑ Benny, Joan; Benny, Jack (1990). Sunday Nights at Seven: The Jack Benny Story. Warner Books. ISBN 0-446-51546-9
- ↑ Dunning, John, On the Air: The Encyclopedia of Old-Time Radio, Oxford University Press, New York, 1998. ISBN 0-19-507678-8
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
