Джун Алисън
| Джун Алисън June Allyson | |
| американска актриса певица и танцьорка | |
 1944 г. | |
| Родена | Елинор Гейсман
7 октомври 1917 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Форест Лоун Мемориъл Парк, Глендейл, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Работила | актриса, певица, танцьорка |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1936 - 2001 |
| Златен глобус | Най-добра женска роля в мюзикъл или комедия: 1951 „Твърде млада за целувка“ |
| Семейство | |
| Съпруг | Дик Пауъл (1945 - 1963; смъртта му) Алфред Глен Максуел (1963 - 1970; развод) Дейвид Ашоу (1976-2006; смъртта и) |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | www.juneallyson.com |
| Джун Алисън в Общомедия | |
Джун Алисън (на английски: June Allyson) е американска актриса, певица и танцьорка. [1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Елинор Гейсман е родена на 7 октомврия 1917 година в Ню Йорк. Тя е дъщеря на Клара (родена Провост) и Робърт Гайсман, има брат Хенри, който е с две години по-голям, отгледана е като католичка. Нейните баба и дядо по бащина линия, Хари Гайсман и Анна Хафнер са имигранти от Германия, [2] въпреки че Алисън твърди, че фамилното ѝ име първоначално е „Ван Гайсман“ и е от холандски произход. [3] Студийните биографии я посочват като Ян Алисън, родена от френско-английски родители. След смъртта ѝ дъщеря ѝ твърди, че Джун Алисън е родена „Елеонора Гейсман от майка французойка и баща нидерландец.“ [4]
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Джун Алисън започва кариерата си през 1937 г. като танцьорка в късометражни филми и на Бродуей през 1938 г. през 1943 г. подписва договор с Метро-Голдуин-Майер, а на следващата година става известна в „Две момичета и моряка“. Образът на Алисън „момиче в съседство“ се затвърждава в средата на 1940-те години, когато партнира на актьора Ван Джонсън в шест филма. През 1951 г. тя печели наградата „Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия“ за изпълнението си в „Твърде млада за целувка“. От 1959 до 1961 г. е водеща и от време на време участва в собствената си антологична поредица „Шоуто на Дюпон с Джун Алисън“, която се излъчва по Си Би Ес.
През 1970-те години тя се завръща на сцената с участие в „Четиридесет карата“ и „Не, не, Нанет“. През 1982 г. пуска автобиографията си „Джуни Алисън“ от Джуни Алисън и продължава кариерата си с гост роли в телевизията и случайни участия във филми. По-късно създава фондация Джун Алисън (June Allyson Foundation) за информираност на обществеността и медицински изследвания, и работи за набиране на пари за изследвания за урологични и гинекологични заболявания, засягащи възрастните граждани. През 1980-те години става рекламно лице на бельото Depend[5]. Последната ѝ поява на екран е през 2001 г.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Джун Алисън се омъжва четири пъти (за трима съпрузи) и има две деца от първия си съпруг Дик Пауъл. Тя каза за себе си: „Имам големи зъби. Шептя. Очите ми изчезват, когато се усмихвам. Гласът ми е забавен. Не пея като Джуди Гарланд. Не танцувам като Сид Чарис.“ [6]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
След операция за смяна на тазобедрената става през 2003 г. здравето на Алисън започна да се влошава. Със съпруга си до нея тя почива на 8 юли 2006 г. на 88 години в дома си в Охай, Калифорния. Смъртта ѝ е резултат от белодробна дихателна недостатъчност и остър бронхит. [7] След смъртта и, Кимбърли-Кларк Корпорейшън (Kimberly-Clark Corporation) внася 25 000 щатски долара във фондация Джун Алисън, за да подкрепи напредъка на научните изследвания в грижите и лечението на жени с уринарна инконтиненция. [5]
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1951 | Твърде млада за целувка | Too Young to Kiss | Синтия Потър | Робърт З. Леонард |
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Allyson, June. June Allyson's Feeling Great: A Daily Dozen Exercises for Creative Aging. New York: Da Capo Press, 1987. ISBN 978-0-88496-257-1
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ June Allyson, IMDb.com.
- ↑ Now Splinter Free: How Marketing Broke Taboos // CBC Radio One, June 8, 2017. Посетен на June 10, 2017.
- ↑ June Allyson Discusses Her Career. CNN Larry King Live. Посетен на 10 септември 2009 г.
- ↑ Luther, Claudia. "Obituaries: Film Sweetheart June Allyson Dies at 88." Архив на оригинала от 2013-05-24 в Wayback Machine. zap2it.com, Special to the Los Angeles Times, July 11, 2006. Посетен на 14 март 2010 г.
- ↑ а б KimberlyClark Corporation Honors June Allyson And Her Humanitarian Contributions: Long-Time Depend Brand Spokesperson Educated Millions on Incontinence // Kimberly-Clark Corporation, July 11, 2006. Посетен на May 12, 2012.
- ↑ June Allyson dies at 88 // Telegraph–Herald. July 11, 2006. с. A.5.
- ↑ Mormon 2007, p. 65.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
