Корея под японско владичество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Корея под японско управление
日本統治時代の朝鮮
일제시대
19101945
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Национален химн
Кимигайо
Карта на Корея като част от Японската империя през 1939 г.
Карта на Корея като част от Японската империя през 1939 г.
Столица Сеул
Eзици
Официални корейски, японски
Форма на управление Генерал-губернаторство
Император на Япония
1910 – 1912 Мейджи
1912 – 1926 Тайшо
1926 – 1945 Хирохито
Генерал-губернатор на Корея
1910 – 1916 (първи) Тераучи Масатаке
1944 – 1945 (последен) Нобуюки Абе
История
Протекторат на Япония 17 ноември 1905
Присъединяване към Япония 29 август 1910
Въстание от 1 март 1 март 1919
Независимост от Япония 15 август 1945
Площ
ок, 150 000 km² km2
Население
Преброяване 26 660 000 (1942)
Валута Корейска йена
Предшественик
Корейска империя Корейска империя
Наследник
Американско военно правителство в Корея Американско военно правителство в Корея
Съветска гражданска администрация Съветска гражданска администрация
Народна република Корея Народна република Корея
Днес част от Флаг на Северна Корея Северна Корея
Флаг на Южна Корея Южна Корея
Корея под японско управление в Общомедия

Корея под японско управление (още се среща като Корея под японско владичество) е кулминацията на процес, който започва с Японско-корейския мирен договор от 1876 г.

Според договора, сложна коалиция от правителствени, военни и бизнес служители се опитва да интегрира Корея, политически и икономически, в Японската империя, първо като протеторат през 1905 г. (Японско-корейски мирен договор от 1905), а после официално Корея бива присъединена към Японската империя през 1910 г. (Японско-корейски мирен договор от 1910). Япония слага край на династията Чосон и Корея официално става неразделна част от Япония. Японското управление приключва през 1945 г. През 1965 г. предишните договори от 1905 г. и 1910 г. са обявени за „невалидни“ с Договора за базови отношения между Япония и Република Корея.

Япония продължава администрацията над корейския народ до поражението на Япония в края на Втората световна война, по което време Корея става независима държава, макар и разделена на две политически правителства и икономически системи (Северна и Южна Корея).

Модернизацията и индустриализацията на японците доведени до Корейския полуостров продължава да бъде предмет на спор между двете Кореи и Япония.

Японско-корейски мирен договор от 1910[редактиране | редактиране на кода]

През май 1910 г., военният министър на Япония, Тераучи Масатаке бива нагърбен с мисията да финализира японския контрол над Корея след последните договори (Японско-корейския мирен договор от 1904 и Японско-корейския мирен договор от 1907 г.), които правят Корея протекторат на Япония и установяват японската хегемония над корейската политика. На 22 август 1910, Япония ефективно присъединява Корея с Японско-корейския мирен договор от 1910 г. подписан от министър-председателя на Корея, И Уаньонг и Тераучи Масатаке, който става първия генерал-губернатор на Корея.

Договорът е фиктивен още същия ден и бива публикуван една седмица по-късно. Договорът гласи:

  • Член 1-ви: Негово Величество Императора на Корея предоставя напълно и определено целия си суверинитет над цялата Корейска територия на Негово Величество Императора на Япония
  • Член 2-ри:Негово Величество Императора на Япония приема предоставения суверинитет споменат в предишния член и се съгласява да присъедини Корея към Японската империя

През 1965 г. и договора за протекторат и този за присъединява на Корея биват обявени за невалидни, защото и двата договора се подписват под заплахата за насилие, и заради факта, че Корейския император, чието съгласие се изисква за финализирането на какъвто и да е бил документ или дипломатическо споразумение според корейския закон от този период, отказва да подпише и двата договора.

Този период е също познат като Ера на военното полицейско управление (1910 – 19) през който полицията има авторитета да управлява цялата страна. Япония контролира медията, закона, както и правителството чрез физическа сила и регулация.

Промяна на корейската култура под японско управление[редактиране | редактиране на кода]

Цензура на вестниците[редактиране | редактиране на кода]

През 1907 г. японското правителство прокарва закона за вестниците, който ефективно предотвратява публикуването на местни вестници. Единственият вестник на корейски език Техан Мейл Синбо (大韓每日新報) продължава да се издава, защото собственикът му е чужденец известен с името Ърнест Бетел. През първото десетилетие на колониално управление, въпреки че няма нито един вестник, притежаван от корейци, постоянно се печатат и издават нови книги и списания. През 1920 г. законите за цензура се облечкчават, и през 1932 г. Япония елеминира двойния стандарт, който прави публикуването на корейски значително по-трудно от това на японски. Въпреки че законите са облекчени, правителството спира работата на вестници без предупреждение: съществуват над 1000 записани случая на спрени вестници в периода между 1920 до 1939. Отмяна на правата за публикуване се случва сравнително рядко, и само три списания губят правата си през целия колониален прериод. През 1940 г., войната в Тихия океан увеличава интезитета си, което води до Япония да спре отново издаването на всички всички вестници на корейски език.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Принудително работещи корейци и „жени-утешителки“[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война около 450,000 корейски мъже биват принудително изпратени в Япония. Жените-утешителки, които служат в японските военни лагери като сексуални робини, идват от всички краища на японската империя. Техният брой начислява 10,000 до 200,000 и те включват незнаен брой корейци. Въпреки това корейските мъже служещи в японската армия също се възползват от тези жени по същия начин както и японците през Втората световна война. Жените-утешителки често биват наемани на работа от селските райони, с обещанието за работа във фабрика; в бизнес архивите, много често от корейски компания, те са погрешно обозначени като медицински сестри или секретарки. Съществува доказателство, че японското правителство умишлено унищожава официалните архиви свързани с жените-утешителки.

През 2002 г., Южна Корея започва разследване на японските сътрудници. Част от разследването приключва през 2006 г. и листа с имената на личностите, които печелят от експлоатацията на съграждани корейци бива публикуван. Сътрудниците не само печелят от експлоатацията на собствените си съграждани, но техните деца също печелят като заплащат висшето си образование с парите от експлоатацията, които натрупват.

Корейци в Станция 731[редактиране | редактиране на кода]

Корейци, заедно с много други азиатци, биват използвани за експерименти на Станция 731, тайна военна станция за медицински експерименти през Втората световна война. Жертвите, които умират в лагера включват поне 25 жертви от бившия Съветски съюз и Корея.

Дискриминация на корейските пациенти с проказа от Япония[редактиране | редактиране на кода]

Колониална Корея е предмет на същите закони за превенция на проказата от 1907 г. и 1931 г. като Японските острови. Тези закони пряко и косвено разрешават сегрегацията на пациенти в саниториумите, където насилствени аборти и стерилизация са често извършвани. Законите ауторизират наказанието на пациенти " нарушаващи спокойствието", тъй като повечето японски доктори смятат, че проказата е наследствена. В Корея, много от пациентите с проказа са подложени на принудителен труд.

С края на японското колониално управление, пациентите с проказа се реинтегрират в корейското общество. Например, японците забраняват корейски танц, който имитира смешният начин на ходене на хората с проказа. След Корейската независимост, този популярен танц е възстановен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1.  Sarah Thal. „A Religion That Was Not a Religion: The Creation of Modern Shinto in Nineteenth-Century Japan“. In The Invention of Religion., eds. Peterson and Walhof (New Brunswick, NJ: Rutgers University Press, 2002). pp. 100 – 114.
  2.  Hitoshi Nitta. „Shintō as a ‘Non-Religion’: The Origins and Development of an Idea“. InShintō in History: Ways of the Kami, eds. Breen and Teeuwen (Honolulu: University of Hawai’i, 2000).
  3.  John Breen, „Ideologues, Bureaucrats and Priests“, in Shintō in History: Ways of the Kami.
  4. Hitoshi Nitta. The Illusion of „Arahitogami“ „Kokkashintou“. Tokyo: PHP Kenkyūjo, 2003.
  5. Wi Jo Kang (1997). Christ and Caesar in Modern Korea: A History of Christianity and Politics. SUNY Press. p. 62.
  6. The Abacus and the Sword; Duus, Peter; Univ of California Press, 1995; pp. 18 – 24
  7. Hook, Glenn D. (2001). Japan's International Relations: Politics, Economics, and Security,; p. 491 at Google Books.
  8. Duus, Peter (1995). The Abacus and the Sword: The Japanese Penetration of Korea, 1895 – 1910. Berkeley: University of California Press. ISBN 0-520-08614-7.
  9. A reckless adventure in Taiwan amid Meiji Restoration turmoil, THE ASAHI SHIMBUN
  10.  Albert A. Altman. „Korea's First Newspaper: The Japanese Chōsen shinpō“ The Journal of Asian Studies Vol. 43, No. 4 (август 1984), стр. 685 – 696
  11.  Marius B. Jansen (April 1989). The Cambridge History of Japan Volume 5 The Nineteenth Century. Cambridge University Press ISBN 0-521-22356-3.
  12. Anglo-Japanese Gazette; London, октомври 1904
  13. Hadar, Oren. "South Korea; The Choson Dynasty". Library of Congress Country Studies.
  14. Hulbert, H. B. (1999). History of Korea. Routledge. ISBN 0-7007-0700-X.
  15. Keene, D. (2005). Emperor of Japan: Meiji and His World, 1852 – 1912. Columbia University Press. ISBN 0-231-12340-X.
  16. Yutaka, Kawasaki (1996-08-07). "Was the 1910 Annexation Treaty Between Korea and Japan Concluded Legally?". Murdoch University Electronic Journal of Law.
  17. „Treaty of Annexation“. USC-UCLA Joint East Asian Studies Center.
  18. Nozaki, Yoshiko; Hiromitsu Inokuchi, Tae-young Kim. "Legal Categories, Demographic Change and Japan’s Korean Residents in the Long Twentieth Century".
  19. 리, 순진 (2001). 평양일대 락랑무덤에 대한 연구(A Research about the Tombs of Nangnang around Pyongyang). 서울: 중심. ISBN 89-89524-05-9.
  20. Ohashi Toshihiro. „A Study on the Development of the Cultural Properties Policy in Korea from 1902 until 1962“. Sogo Seisaku Ronso 8 (2004)
  21. [Ministry of Foreign Affairs (Japan)] Japanese diplomatic note digital archive / The Showa period I Part 1 Vol. 5 1931 (1931) vs. relations in China
  22. Mizuno, Naoki. "植民地支配と「人の支配」 (Colonial control and „human control“)". Kyoto University.
  23. Myers, Brian R. (2011). The Cleanest Race: How North Koreans See Themselves – And Why It Matters (Paperback ed.). Melville House. pp. 26 – 29.
  24. Ryang, Sonia (2000). Koreans in Japan: Critical Voices from the Margin. United Kingdom: Routledge.Rummel, R. J., Death by Government, pg.150
  25. Rummel, R. J. (1999). Statistics of Democide: Genocide and Mass Murder Since 1990. Lit Verlag. ISBN 3-8258-4010-7. Available online: "Statistics of Democide: Chapter 3 – Statistics Of Japanese Democide Estimates, Calculations, And Sources". Freedom, Democracy, Peace; Power, Democide, and War.
  26. Lankov, Andrei (2006-01-05). "Stateless in Sakhalin". The Korea Times.
  27.  Kratoska, Paul H. (2006). Asian Labor in the Wartime Japanese Empire. NUS Press. p. 115. ISBN 997169333X.
  28.  "Current state of Korea and Taiwan: Imperial Army Special volunteer system". administrative bureau. Октомври 1943. p. 13.
  29.  "Evidence of Park Chung-hee’s military allegiance to Japan surfaces". The Hankyoreh. 6 ноември 2009.
  30.  Philip S. Jowett (2004). Rays of the Rising Sun. West Midlands: Helion & Company Limited. p. 34.
  31.  "Pride and Patriotism: Stamford's Role in World War II: The Battle of Tarawa".
  32.  "Tarawa and Makin, Gilbert Islands November 1943". World War II Multimedia Database.
  33. Gavan Daws (1994). Prisoners of the Japanese: POWs of World War II in the Pacific. New York: William Morrow & Company. p. 278. ISBN 0-688-11812-7.
  34.  B. V. A Roling and Antonio Cassese (1993). The Tokyo Trial and Beyond. Oxford, UK: Polity Press. p. 76.
  35.  "Blood Brothers A Medic's Sketch Book / Jacobs, Colonel Eugene C.". Project Gutenberg.
  36.  Jacobs, Eugene C. (1985). Blood brothers: a medic's sketch book. Carlton Press. ISBN 0-8062-2300-6.
  37.  "Bridge Over the River Kwai – Chapter 8". Mekong Express.
  38. Fukuoka, Yasunori (1996). "Beyond Assimilation and Dissimilation: Diverse Resolutions to Identity Crises among Younger Generation Koreans in Japan". Saitama University.
  39. Lee, Ki-Baik; Translated by Edward W. Wagner with Edwar J. Shultz (1999). A New History of Korea (韓国史新論). Ilchorak/Harvard University Press. p. 1080. ISBN 0-674-61575-1.
  40. „March First Movement“. Encyclopædia Britannica Premium Service.
  41.  French, Paul. North Korea: The Paranoid Peninsula – A Modern History. 2nd ed. New York: Zed Books, 2007. 50 – 51. Print.
  42.  Wells, Kenneth M. (1989). Background to the March First Movement: Koreans in Japan, 1905 – 1919. Korean Studies, V. 13, 1989. pp. 1 – 21.
  43. Lee, Ki-Baik; Translated by Edward W. Wagner with Edwar J. Shultz (1999). A New History of Korea (韓国史新論). Ilchorak/Harvard University Press. p. 344. ISBN 0-674-61575-1.
  44. "朝鮮総督府統計年報 昭和17年 [Governor-General of Korea Statistical Yearbook 1942]". Governor-General of Korea. March 1944.
  45. Kohli, Atul (2004). State-Directed Development: Political Power and Industrialization in the Global Periphery. Cambridge: Cambridge University Press. p. 27, 56. [T]he Japanese made extensive use of state power for their own economic development and then used the same state power to pry open and transform Korea in a relatively short period of time. . . . The highly cohesive and disciplining state that the Japanese helped to construct in colonial Korea turned out to be an efficacious economic actor. The state utilised its bureaucratic capacities to undertake numerous economic tasks: collecting more taxes, building infrastructure, and undertaking production directly. More important, this highly purposive state made increasing production one of its priorities and incorporated property-owning classes into production-oriented alliances.
  46. Randall S. Jones. The economic development of colonial Korea. University of Michigan, 1984. p. 168.
  47. Myung Soo Cha. „The Economic History of Korea“. Online Encyclopedia of Economic History. Economic History Association, 2010.
  48. Savada, Andrea Matles; Shaw, William, eds. (1990). "A Country Study: South Korea, The Japanese Role in Korea's Economic Development". Federal Research Division, Library of Congress.
  49. Savada, Andrea Matles; Shaw, William, eds. (1990). "Korea Under Japanese Rule".
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Korea under Japanese rule“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.