Народна република Корея
| Народна република Корея | |
| 조선인민공화국 | |
| 1945 – 1946 | |
Местоположение на Народна република Корея. | |
| География | |
|---|---|
| Столица | Сеул |
| Официален език | корейски |
| Управление | |
| Форма | временно правителство |
| История | |
| Епоха | Студена война |
| Капитулация на Япония | 6 септември 1945 г. |
| Американски войски се позиционират в Сеул | 9 септември 1945 г. |
| Съветски войски се позиционират в Пхенян | 3 октомври 1945 г. |
| Премахване на народната република | февруари 1946 г. |
| Други характеристики | |
| Валута | вон |
| Предшественици и наследници | |
| |
| Днес част от | |
Народна република Корея (НРК) е временно правителство, организирано с цел да поеме контрола върху Корея, малко след капитулацията на Япония в края на Втората световна война. То функционира като правителство от края на август до началото на септември 1945 г., докато военното правителство на Съединените щати в Корея е създадено в южната част на Корейския полуостров. След това оперира неофициално и в опозиция на Военното правителство на армията на Съединените щати, докато насилствено се разпуска през януари 1946 г.
Създаване
[редактиране | редактиране на кода]Имперските японски колониални власти искат да бъде създадено правителство, което да гарантира безопасността на лицата и имуществото им след приключването на окупацията. Под ръководството на Лин Вон-Хюн, новосъздаденият комитет за подготовка на корейската независимост (КПКН) организира нарочни комисии в цялата страна, за да координира прехода към независимостта. На 28 август 1945 г. КПКН обявява, че ще функционира като временно национално правителство на Корея.[1] На 12 септември активистите на КПКН се събират в Сеул и създават НРК.
Програма
[редактиране | редактиране на кода]Програмата на НРК е представена от двадесет и седем точки от 14 септември. Програмата включва: "конфискация без компенсация на земите, притежавани от японците и сътрудниците им, безплатно раздаване на тази земя на селяните, ограничения на наемите върху неразпределената земя, национализация на такива големи индустрии като минното дело, транспорта, банковото дело и комуникациите, надзор над малките и средните предприятия, ... гарантирани основни човешки права и свободи, включително реч, преса, вяра, всеобщо избирателно право за възрастни на възраст над осемнадесет, равенство за жените, реформи в трудовото право, минимална заплата и забрана на детския труд и "установяване на близки отношения със Съединените щати, СССР, Англия и Китай и противопоставяне на каквито и да било чужди влияния да се намесват във вътрешните работи на държавата."
Развитие на Север
[редактиране | редактиране на кода]Когато съветските войници влизат в Пхенян на 24 август 1945 г., те заварват там местен народен комитет, воден от ветеран християнски националист Чо Ман-сик. За разлика от американските им колеги, съветските власти признават и работят с народните комитети. Според някои изказвания Ман-сик е първият избор на съветското правителство да ръководи Северна Корея.
През декември 1945 г. на Московската конференция, Съветският съюз се съгласява с предложение на САЩ за подялба на Корея за период от пет години в посока към независимост. Повечето корейци незабавно искат независимост, но Ким и другите комунисти подкрепят решението под натиска на съветското правителство. Чо Ман-сик се противопоставя на предложението на публична среща на 4 януари 1946 г. и е под домашен арест. На 8 февруари 1946 г. народните комисии са реорганизирани като временни народни комитети, доминирани от комунистите. Новият режим въвежда популярните политики за преразпределение на земите, национализация на индустрията, реформа на трудовото право и равенство за жените.
След неуспеха на преговорите за обединение, Корейската народнодемократична република (КНДР) е обявена на 9 септември 1948 г., като Ким Ир Сен е премиер.[2]
Развитие на юг
[редактиране | редактиране на кода]Малко след американското дебаркиране през септември 1945 г. новото военно правителство на Съединените щати в Корея, контролира полуострова на юг от 38-ия паралел, премахва правителството на НРК с военен декрет, главно поради подозрения, че е комунистическо. Някои местни звена на Народната република остават активни в региона Йеола и особено в остров Джеджу, където тяхното присъствие, заедно с мародерски антикомунистически младежки банди, допринася за напрежението, което се случва след събитията, известни като клането в Джеджу.
В началото на ноември е създаден Националният съвет на корейските профсъюзи и неговата подкрепа и програма за НРК.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Корея глазами россиян (1895—1945) — Москва: Институт Востоковедения РАН, 2008. ISBN 978-5-8125-1048-0
- ↑ У.Стьюк «Корейская война» — Москва: АСТ, 2002. ISBN 5-17-014465-2
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата People's Republic of Korea в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |