Петър Андасаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Андасаров
Роден 16 юли 1937 г. (1937-07-16) (81 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение
Награди „Георги Джагаров“ (2011)
Деца 3

Петър Андасаров е български поет и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 юли 1937 година в село Елешница, Разложко. Завършва Учителския институт „Св. Иван Рилски“ в град Станке Димитров (Дупница) и българска филология в Софийския университет, бил е председател на литературния клуб „Димчо Дебелянов“ в Дупница. От 1971 г. живее и твори в София. Работил е като редактор във в. „Кооперативно село“, „Земя“, консултант по поезията на вестник „Народна младеж“ и е завеждал редакцията „Художествена литература“ на издателство „Народна младеж“. От 1994 г. е директор на вестник „Застраховател прес“ към ДЗИ.

Член е на Съюза на българските журналисти (1969), на Съюза на българските писатели (1978) и на Съюза на преводачите в България. Носител на литературната награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“[1] и на орден „А. С. Грибоедов“ (2012).[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор на 27 книги с поезия, публицистика и стихове за деца, сред които „Нося те в очите си” (1969), „А е толкова рано за сбогом” (повест, 1973), „Преди да ви повикам” (1977), „Слънце между нас” (1980), „Безсмъртничета” (1980), „ А ме боли от нежност”, „С очи те търся”, „И няма връщане” (1982), издадена и на арабски език в Дамаск, „Хорце по небето” (1985), „Ти освети небето на душата ми” (1989), „Иде хубавото време”, получила годишната награда на СБП за публицистика, издадена и на руски език, „До поискване”, „За цвят копнея”, „Да си влюбен” (за Асен Лагадинов (Димчо), 2004), „Като дългото ехо на песен” (2009), „Когато сенките се удължават” (2012), книгата „Строители на съвременното българско застраховане”.[2]

Стиховете му са преведени на руски, белоруски, чешки, полски, унгарски, немски, френски, английски, испански, монголски, китайски, японски, арабски и на езика дари. Книгата му „Лирика“ излиза на руски през 2009 г. Има три деца и трима внука.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония