Веселин Бранев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Веселин Бранев
български сценарист, режисьор и писател

Роден
Починал
21 февруари 2014 г. (81 г.)
Литература
Жанрове разказ, повест, сценарий, мемоари
Известни творби „Следеният човек“ (2007)

Уебсайт Страница в IMDb

Веселин Неделчев Бранев е български сценарист, кинорежисьор и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Потомък е на рода Браневи от град Клисура, брат на Георги Бранев – белетрист и кинорежисьор; родственик на художника и реставратор на икони Петър Бранев.

През 1956 г. завършва „Право“ в Софийския университет „Климент Охридски“.

Работи като инспектор в ДП „Разпространение на филми“ (1957), преводач в международния отдел на ЦК на ДКМС, редактор във в. „Вечерни новини“ (1958 – 1961), заместник главен редактор в „Редакция за чужбина“ при Славянския комитет (1970 – 1971) и редактор в сп. „Лъч“ (1972 – 1975). В Студия за игрални филми „Бояна“ е сценарист и режисьор от 1957 г. Член на Съюза на българските филмови дейци.

Над 40 негови кинорецензии са публикувани във в. „Народна култура“, в. „Вечерни новини“, в. „Народна младеж“ и др.

От 1997 г. живее в Канада. През 2007 г. издава мемоарния роман „Следеният човек“, който се превръща във важен фокус в българските дебати за взаимоотношенията на българската интелигенция и Държавна сигурност. През 2009 г. романът се издава на френски език с предговор от Цветан Тодоров[1].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Чаша кафе сутрин“ (разкази), 1966
  • „Осъмване без някого“ (повест), 1967
  • „Следеният човек“ (роман), София: Фама, 2007[2] [3] [4]
    • ((fr)) Vesko Branev. L’homme surveillé. Traduit du Bulgare par Marie Vrinat-Nikolov. Préface de Tzvetan Todorov. Paris: Albin Michel, 2009, 438 p. [5] [6]
    • ((es)) Vesko Branev. El hombre vigilado. Traductora Noemí Sobregués. Editore: Galaxia Gutenberg, 2009, 420 p. ISBN 9788481098303 [7] [8]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Кирил и Методий“ I степен
  • Наградата „Златна роза“ за филма „Най-дългата нощ“ (Варна, 1967)
  • Награда за филма „Хотел „Централ“ (Авелино, Италия)
  • Извънредна награда за документалистика „Хеликон“ за „Следеният човек“ (София, 2007)[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]