Горнооряховски партизански отряд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Горнооряховският партизански отряд е подразделение на Осма Горнооряховска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941-1944). Действа в района на Горна Оряховица, Търново, Свищов, Дряново, Елена, Павликени и Белене.

Първите партизани в Горнооряховско излизат в нелегалност през юни 1941 г. Създават в началото на 1942 г. партизанска чета от 13 партизани. След разрастване през юли 1943 г. са формирани Горнооряховската, Килифаревската и Павликенската чета. Провеждат акции в с. Божурлук и с. Царски извор.[1]

През есента на 1943 г. четите се обединяват в Горнооряховски партизански отряд. Командир на отряда е Кирил Косев, политкомисар Върбан Генчев. Разгромява браннически лагер при с. Вонеща вода. Провежда акции в с. Бяла черква, с. Дебелец, с. Николаево и сеновалите на гарнизона във Велико Търново. Съвместно с Партизански отряд „Христо Кърпачев“ овладява с. Червена. На 5 ноември 1943 г. попада в обкръжение при с. Хотница и с бой си пробива път без жертви, през армейски и жандармерийски подразделения.[2] Отрядът издава вестник „Народен партизанин“ на циклостил.[3]

През пролетта на 1944 г. се масовизира и се подразделя на Стражишка, Еленска, Килифаревска, Дряновска, Павликенска и Свищовска чета. На 5 май 1944 г. овладява с бой с. Горски Сеновец. На 8 август, дерайлира товарен влак между с. Бутово и гр. Павликени. Провежда множество акции, сред които по-важни са тези в с. Долна Оряховица, с. Мариино, с. Мерданя и с. Буковец. На 31 май-12 юни, води бой в Стражишките гори с блокиралите го армейски и жандармерийски подразделения. Пробива блокадата с цената на 28 убити партизани.[4] На 7 юни, загиват 5 партизани в бой на Свищовската чета при с. Босилковци-с. Павел.

На 6 септември 1944 г. при овладяването на с. Константин, Еленската чета води бой, при който загиват 7 партизани. На 9 септември 1944 разделен на чети, участва в установяването на властта на ОФ в Търново, Горна Оряховица, Елена, Дряново, Павликени, Свищов и селата в околностите им.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 213, 222
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 45, 46, 47, 102, 103
  3. Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 177
  4. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 104, 123, 181