Кирил Косев
Кирил Косев | |
български партизанин | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил във | Военна академия „Фрунзе“ |
Народен представител в: V НС VI НС VII НС VIII НС |
Кирил Димов Косев (Гошо) е участник в комунистическото партизанско движение в България през Втората световна война. Български политически и военен деец, Герой на социалистическия труд, генерал-полковник, разжалван в редник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кирил Косев е роден е на 27 май 1919 година в град Сибиу, Румъния. Семейството му се преселва в България и живее в с. Долна Оряховица, община Горна Оряховица. Член на РМС от 1935, а от 1937 и на БКП. Работи като общ работник и като бояджия.
Между 15 септември 1940 и 5 септември 1942 г. отбива военната си служба на летището в Горна Оряховица. От 15 септември 1942 до 1 юни 1943 е член на ОК на БКП в Горна Оряховица и секретар на Окръжния комитет на РМС в града. От юни 1943 г. е партизанин и командир на Горнооряховския партизански отряд, а от април 1944 е заместник-командир на Тринадесета Русенска въстаническа оперативна зона[1]. Осъден на смърт по ЗЗД от Плевенския областен военен съд на 17 септември 1943 г. в името на Симеон Втори „заради създаването на поделения на забранената от закона Българска комунистическа партия (БКП)“. От 1 юни до 15 август 1944 г. е изведен от отряда по решение на Окръжния комитет на БКП в Горна Оряховица, за да върши партийна работа.[2] След това отново е негов командир.
След 9 септември 1944 г. е в Българската армия. Участник е в Отечествената война (1944 – 1945 г.) като помощник-командир на тридесет и трети пехотен свищовски полк[3]. Остава на този пост до 2 февруари 1945 г., когато записва курс за строеви офицери във Военното училище в София. След завръщане от войната по настояване на военния министър Георги Дамянов остава в армията. Иска да завърши висше образование по някои обществени науки, но му е предложена служба в Разузнавателния отдел (РО) на Щаба на войската от неговия началник полк. Александър Починков. Така не по свое желание подполковник Кирил Косев служи в отделението за вътрешно разузнаване РО-2 като началник на секция Б-4 от 1944 до септември 1947 г.
На 27 юли 1946 г. е арестуван подполковник Стоян Златев, адютанта на министъра на войната Дамян Велчев, по подозрение в участие във военна конспирация. Няколко дни по-късно подп. Златев е открит мъртъв в ареста на РО-2, където разпитите води Кирил Косев. Смъртта на подполковник Стоян Златев е разследвана лично от министър Дамян Велчев, който прави изненадващо посещение в следствения арест на РО-2 придружен от лекар.[4]
Дейността на Кирил Косев в Разузнавателния отдел (РО) на армията е най-спорният и неясен период в кариерата му. Времето, в което РО-2 съществува и функциите, които той изпълнява в него, са причина за поляризирани и крайни оценки на личността му.
През 1947 г. РО-2 е закрито и началникът на Генералния щаб (ГЩ) на БНА ген.-полк. Иван Бъчваров изпраща Кирил Косев да учи във Военна академия „Фрунзе“ в Москва. След 2 г. когато се връща, началникът на разузнаването на БНА ген. Петър Вранчев е задържан и обявен за „враг с партиен билет“. В края на 1949 г. е арестуван и Кирил Косев. Обявен е не само за „враг с партиен билет“, но и за агент на Никола Гешев и шпионин на Югославия и Англия. Задържан е в МНО и там го разпитват служители на ДС към МВР. Ген. Бъчваров не разрешава да го пратят в ДС. От 6 май до 9 декември 1950 г. преподава във Военната академия. В периода 9 декември 1950 – 16 август 1952 г. е началник на Оперативно-плановия отдел в Оперативното управление на българската армия. След това е назначен за заместник-началник на Оперативното управление.[5] по оперативните въпроси. Между ноември 1953 и декември 1955 г. учи във Военната академия на Генералния щаб на армията на СССР „Климент Ворошилов“.[6] След смъртта на Сталин през 1953 г. Георги Дамянов, Председател на Президиума на Народното събрание на НРБ (по-късно – Държавен съвет) и на комисията по разследване на „врага с партиен билет“, през лятото на 1953 г. обявява, че всички обвинения против Кирил Косев са неверни и злонамерени и той е възстановен за член на БКП, а през 1954 г. е върнат на работа в армията.
През 1955 година става началник-щаб, а между 1960 и 1966 г. и командващ Трета армия. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор, а от 1964 г. е генерал-лейтенант. В периода 1966 – 1971 година е заместник-министър на отбраната по бойната подготовка. Като такъв през 1969 г. предлага на тогавъшния министър на народната отбрана генерал Добри Джуров да се извърши пуск в България на оперативно-тактически ракети (ОТР) СС Скъд (Skud). Той разрешава. Ген. Косев организира и ръководи пуска от бойно учение. В него освен бригадата ОТР, участват и поделения на Трета армия, ВМС и ВВС. Пускът се осъществява от района на Ясна поляна в Странджа планина, северно от с. Звездец. Целите са северно от Балчик. Полетът на ракетата е дълъг 185 км и минава изцяло над морето. Пускът минава успешно. Съветската военна делегация, която наблюдава учението, дава висока оценка.
Това е единственият пуск на ОТР във Варшавския договор извън СССР. Скоро обаче министърът на отбраната на СССР издава заповед, с която забранява пускове на ракети извън СССР. Оттогава за всички стрелби трябва да се пътува до полигона „Капустин Яр“ в Казахстан.
По-късно ген.-полк. Кирил Косев е назначен за Началник на Главно политическо управление на народната армия (Гл ПУНА)[7].
Известен е с критичното си отношение към режима на Тодор Живков. Затова опитите да го уволнят не престават. Във втората половина на 60-те години началникът на управление „Кадри“ към МНО ген. Михаил Цонев внася писмо в Колегиума на МНО, че „Ген. Косев е здравословно негоден за служба в БНА“. Писмото е подписано от лекари, които не са го преглеждали и дори не го познават. Кирил Косев представя писмото на Централната лекарска комисия, която отсъжда, че то е невярно и не е уважено.
Генерал Стоян Гърков, заместник на ген. Кирил Косев, написва писмо до Политбюро на ЦК на БКП „за антипартийната дейност на началника на Гл ПУНА ген.-полк. Кирил Косев“. Политбюро чрез нарочна комисия разследва обвинението и доказва, че то е невярно. Ген. Гърков е уволнен от БНА, но ген. Велко Палин, завеждащ Военно-административния отдел на ЦК, го възстановява и праща за военен аташе в Чехословакия.
Подобни случаи има поне 8. И всеки път е викан от Тодор Живков, защото се оплакват на него. Той го предупреждава да внимава, че вече му се натрупва.
Народен представител е в периода 1966 – 1986 година[8].
Със съдействието на Института по военна история към Министерството на отбраната (МНО) издава военно-исторически трудове, посветени на Балканската и Междусъюзническата война: „Подбудите“, С., 1980 и „Подвигът. 1912 – 1913“, С. 1986. Преиздаването на трудовете преди да бъде изчерпано първото издание е причина за отрицателна оценка на служебното му положение от министъра на отбраната.
На 5 януари 1984 г. е уволнен от Българската народна армия по един запомнящ се начин, по предложение на министъра армейски генерал Добри Джуров, със звание генерал-полковник. Повод за това е връщане от командировка в Мозамбик през Париж. Приема предложението на Тодор Живков за Началник на сектор в ЦК на БКП. След това Джуров му дава срок от 30 минути да напусне Министерството, иначе ще бъде арестуван.
През 1992 г., по време на управлението на СДС, е обвинен за трети път и президентът Желю Желев подписва Указ № 109, с който му отнема генералското звание (но не го лишава от него)[ неясно? ] и го разжалва във военно звание „редник“. В указа, за който Кирил Косев научава от вестниците, е посочено, че „за деяния, граничещи с престъпления в МО и МВР, се отнемат генералските звания на ген. Косев от МО и на генералите Кумбилиев и Тончев от МВР“.
Кирил Косев обжалва указа неведнъж, но без резултат. По времето на кабинета Виденов вътрешният министър Любомир Начев в доклад до премиера прави отрицателна оценка на Указ № 109 като незаконосъобразен и предлага президентът да го отмени.
Военният министър Николай Свинаров от кабинета Сакскобургготски, който е и известен адвокат, също се изказва отрицателно за указа. Но както Петър Стоянов, така и Георги Първанов не поправят грешката.
На 18.09.2012 г. е награден с плакет и грамота като най-дълго командващ Трета армия по случай 100-годишнината от създаването ѝ на тържество в Сливен от кмета на града Кольо Милев (бригаден генерал от резерва). Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас през Втората световна война.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Военно училище, София, курс за строеви офицери (2 февруари – 30 септември 1945)
- Средно реално, гр. Троян (до 1946)
- Военна академия „Фрунзе“, СССР (1 октомври 1947 – 6 май 1950)
- Военна академия на Генералния щаб на армията на СССР „Климент Ворошилов“ (ноември 1953 – декември 1955)
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Майор – 11 септември 1944 г
- Подполковник – 1947 г
- Полковник – април 1950
- Генерал-майор – 19 септември 1959 г.
- Генерал-лейтенант – септември 1964 г.
- Генерал-полковник – септември 1969 г.
- Редник – 1992 г. с Указ № 109
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 81
- ↑ Протокол № 118 от 13 август 1953 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 9
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 245
- ↑ Смърт в ареста на военното разузнаване. Доклад на началника на РО-2 Александър Починков от август 1946 г.
- ↑ Протокол № 118 от 13 август 1953 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 10
- ↑ Протокол № 187 от 8 септември 1959 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 170
- ↑ Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779§ionID=5, посетен на 21 ноември 2010
- ↑ Кратка биография на OMDA, архив на оригинала от 19 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120119091646/http://www.omda.bg/biblioteka/dimitar_ivanov/ot_9_do_10_avtorite_b.htm#_ftnref2, посетен на 27 януари 2012
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- о.з. ген.-полковник Кирил Косев, „Не пипайте досиетата на предано служилите на България родолюбци“ Архив на оригинала от 2013-10-13 в Wayback Machine., „Нова Зора“, бр. 30, 1 август 2006 г.
- Кирил Косев, „По времето на социализма в България армията ни тренираше да се бие 45 дена сама“, senzacia-bg.com
- Генералът от запаса Кирил Косев: Уволниха ме и заповядаха за 30 минути да напусна, „ПРЕСА dayly“, 18 май 2014 г.
- Джуров искаше да ме арестува, Желев ме разжалва в редник – Любомир Денов, интервю с Кирил Косев, „24 часа“, 3 февруари 2011 г.
- 94-годишен ветеран разказа как е пускал ракета „Скъд“ – Трета армия превзе Сливен Архив на оригинала от 2014-10-12 в Wayback Machine. – „Стандарт“, 20 септември 2012 г.
- Ген. Кирил Косев, участник в Съпротивителното движение в България (Статия), bgspomen.com
- На 97 години почина генерал Кирил Косев, „24 часа“, 9 март 2016 г.
- Партизани от Горнооряховския партизански отряд
- Командири на партизански формирования в България
- Български политически офицери
- Български генерал-полковници
- Български военни разузнавачи
- Български военни аташета в Чехословакия
- Възпитаници на Военната академия на Генералния щаб на Русия от България
- Възпитаници на Военната академия „М. В. Фрунзе“ от България
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Долнооряховци
- Родени в Сибиу
- Починали в София