Павел Зограф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павел Зограф
български иконописец
Стенопис от Соколския манастир, дело на Павел и Никола
Стенопис от Соколския манастир, дело на Павел и Никола

Роден
Починал
1880 г. (75 г.)

Павел Зограф е български свещеник, иконописец, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Дебърско[1] в 1805 година.[2] Около 1835 година пристига с дебърски майстори в Шипка, където се заселва и по-късно се запопва. Обучава се от дебрани за зограф, а по-късно обучава и сина си Никола Поппавлов.[1]

Работи из Казанлъшко, Шипченско, в Аджар, Карловско.[3] Негова икона на „Свети Димитър“ има в църквата в село „Свети Архангел Михаил“ Медово, подписана „1843 рȢкою мнѣ недостойнагѡ Iереа от Шипка“.[1] Негова икона има в Етрополския манастир.[1] В Дряновския манастир има много добра негова икона на „Животворящ източник“, надписана „Папа Павел и Николай Попович“.[1] В 1862 година двамата работят стенописите в Соколския манастир. Над западната стена отвътре оставят надпис: „Изобразисѧ сей Бжтвеный храмъ. Бжтвены и сщенны обители. Въ лето. 1862 октомврi. 25ты. Живописец I. пап. Павелъ и син егѡ Николай... Шипка“. Двамата изобразяват в купола Господ Иисус Христос. На западната стена има няколко композиции: Биение Христово и Поругание, Успение Богородично и Юга получава 30 сребърника, Свети Онуфрий Габровски и Архангел Михаил, Христови сцени, някои български светци и други. В куполите на притвора отвън са сцени от Апокалипсиса. Някои сцени по стената под тях са замазани. Иконостасната икона на Свети Георги е надписана „Живописца папа Павел и синъ егѡ Николай Попович 1863“.[1]

Поп Никола е автор на иконите в храма в село Чолаковци, Търновско, където има надпис „Писа Нiкола по Павлев Шипченски 1873“. Двамата рисуват иконите в храма „Свети Димитър“ в Млечево, Севлиевско. На Богородичната икона поп Никола се подписва по същия начин с дата 1876. Той работи в 1883 година[1] в „Свети Георги[2] село Дъбово и в 1891 – 1892 година в Шипка. Икони от него има в Казанлъшкия музей – слаба на Свети Харалампий и друга, рисувана по щампа.[1]

Поп Павел участва заедно с чирпанлията Георги Данчов и казанлъчанина Петьо Ганин в зографисването на църквата при девическия манастир „Въведение Богородично“ в Казанлък.[4]

Името на поп Павел е записано сред спомоществователите на книгата на Христо Протопопович като „Отец и протопоп г. Павел Зограф от Шипка“.[1] И поп Павел, и Николай са дейци на революционното движение и сподвижници на Васил Левски.[5]

Поп Павел и синът му поп Никола са посредствени зографи, особено поп Николай. Срещат затруднения при изписването на светците – образите са еднообразни, фигурите са къси, разглобени и в неестествени пози.[1]

Умира в 1880 година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 608.
  2. а б в История на православния храм „Свети Великомъченик Георгий Победоносец“ в село Дъбово, Казанлъшка духовна околия към Старозагорската Св. Митрополия, по повод на неговия 170 – годишен юбилей (1847-2017). // Народно читалище „Развитие – 1921 г.“ с. Дъбово. Посетен на 5 септември 2019 г..
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.483.
  4. Култура и туризъм. Храмове. // Община Казанлък. Посетен на 24 януари 2014 г.
  5. Гюзелев, Васил. Светогорска обител Зографх ІІІ. София, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет, 1999. с. 318.
     Портал „Македония“         Портал „Македония