Никола Поппавлов
| Никола Поппавлов | |
| български иконописец | |
 Стенопис от Соколския манастир, дело на Павел и Никола | |
| Роден |
1839 г.
|
|---|---|
| Починал | 1910 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Павел Зограф |
Никола или Николай Поппавлов (изписване до 1945 година: Никола попъ Павловъ) е български свещеник, иконописец, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Шипка, Казанлъшко, в семейството на зографа и свещеник от Дебърско Павел Зограф[1] в 1839 година.[2]
Учи иконопис при баща си и работи с него.[1] В Дряновския манастир има много добра тяхна икона на „Животворящ източник“, надписана „Папа Павел и Николай Попович“.[1] В 1862 година двамата работят стенописите в Соколския манастир. Над западната стена отвътре оставят надпис: „Изобразисѧ сей Бжтвеный храмъ. Бжтвены и сщенны обители. Въ лето. 1862 октомврi. 25ты. Живописец I. пап. Павелъ и син егѡ Николай... Шипка“. Двамата изобразяват в купола Господ Иисус Христос. На западната стена има няколко композиции: Биение Христово и Поругание, Успение Богородично и Юга получава 30 сребърника, Свети Онуфрий Габровски и Архангел Михаил, Христови сцени, някои български светци и други. В куполите на притвора отвън са сцени от Апокалипсиса. Някои сцени по стената под тях са замазани. Иконостасната икона на Свети Георги е надписана „Живописца папа Павел и синъ егѡ Николай Попович 1863“.[1]
Поп Никола е автор на иконите в храма „Свети Архангел Михаил“ в село Чолаковци, Търновско, където има надпис „Писа Нiкола по Павлев Шипченски 1873“. Двамата рисуват иконите в храма „Свети Димитър“ в Млечево, Севлиевско. На Богородичната икона поп Никола се подписва по същия начин с дата 1876. Той работи в 1883 година[1] в „Свети Георги“[2] село Дъбово и в 1891 – 1892 година в Шипка. Икони от него има в Казанлъшкия музей – слаба на свети Харалампий и друга, рисувана по щампа.[1]
И поп Павел, и Николай са дейци на революционното движение и сподвижници на Васил Левски.[3]
Поп Павел и синът му поп Никола (1839 – 1910) са посредствени зографи, особено поп Николай. Срещат затруднения при изписването на светците – образите са еднообразни, фигурите са къси, разглобени и в неестествени пози.[1]
Поп Никола умира в 1910 година.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 608.
- ↑ а б в История на православния храм „Свети Великомъченик Георгий Победоносец“ в село Дъбово, Казанлъшка духовна околия към Старозагорската Св. Митрополия, по повод на неговия 170 – годишен юбилей (1847-2017) // Народно читалище „Развитие – 1921 г.“ с. Дъбово. Посетен на 5 септември 2019 г.
- ↑ Гюзелев, Васил. Светогорска обител Зографх ІІІ. София, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет, 1999. с. 318.
