Христо Цокев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Цокев-Живописеца
български художник
Христо Цокев-Живописеца 
Роден: 3 май 1847 г.
Починал: 28 септември 1883 г. (36 г.)
Габрово, България

Христо Иванов Цокев-Живописеца е първият художник - габровец със специално завършено образование. Впоследствие се превръща и в един от първите български даровити и добре школувани художници от предосвободителната епоха.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалното си образование получава в Габровското училище. Още като невръстно дете заминава с група габровски поклонници за Света гора, Атон. Остава в Хилендарския манастир през 1859 г. като послушник и проявява влечение към живописта. Помага на иконописците там, които забелязват неговите дарби.

След известно време, прекарано по светите земи, благодарение на един руски поклонник заминава за Русия. От 1860 г. е ученик в Киевската духовна семинария и приема монашески сан под името Харалампий, от което се отказва през 1867 г. при постъпването му в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура. В края на 1860-те години го завършва с успех.

Под името Димитър Йоанов учи при В. В. Пукирьов, П. А. Десятов, С. К. Зарянко и В. Г. Петров. Завършва през 1873 г.

Портрет на Ивана Ненова-Каролева, 1875 г.

Същата година посещава Одеса и се завръща в Габрово. Тук рисува портрети на своите съграждани, изписва икони за църкви и манастири. От тогава датира и прозвището Живописеца, което измества фамилията му Цокев. През 1874 г. се жени.

Участва дейно в организиране на Старозагорското въстание (1875). След погрома му през 1875 г. младият художник е поканен да рисува икони в църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Свищов. Заминава със своя шурей и решават да минат по пряк път. В местността Кара чала двамата пътници са нападнати от двама въоръжени турци и обрани. Понеже не намерили пари у тях, турците взели мушамата и ботушите на художника. След изобилие от псувни и обиди си тръгнали. Дълбоко възмутен от преживяното, Цокев запомнил образа на единия от похитителите и го нарисувал. По тази рисунка двамата разбойници били открити и заловени. Тази история се е разказвала дълги години в Габрово.

Заедно със съпругата си заминават за Свищов. До края на 1875 г. Цокев рисува. После, преследван от турците, емигрира с жена си в Гюргево. Там остава до завземането на българските земи от руските войски, като през цялото време рисува портрети и икони за църквите в Гюргево, Александрия и др. румънски градове и села. Същевременно развива активна революционна дейност като основател и член на Гюргевския клон на Българското централно благотворително общество. По време на Руско-турската война е художник при руските войски.

През 1879 г. се завръща в Габрово. На 15 ноември 1879 г. е назначен за учител по чертане и рисуване в новооткритата Габровска гимназия. В свободното си време отново рисува портрети и икони.

Христо Цокев кандидатства за учител в Софийската гимназия. Картината, която изпратил за участие в конкурса, била одобрена. Но поради влошаване на здравето му се отказва от учителското място. Учителства в Габровската гимназия още 4 години.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-ранните му творби са от 1867 г. - "Портрет на стар монах" (НХГ) и "Архимандрит Арсений Москвин" (НХГ).
  • Няколко портрета, рисувани от него, се намират в Софийския музей, пренесени от неговата съпруга.
  • По време на следването, освен рисунковите етюди по гипсови антични глави и цели фигури, от времето на художественото следване са останали и мъжки актове от натура, в които показва живописна дарба и професионално умение.
  • От следването му в Москва най-известни са творбите "Рускинче" (1869, НХГ), "Автопортрет" (1872, НХГ), "Мъж с ордени" (1872, НХГ), "Етюд на млад мъж" (1872, НХГ).
  • Повлиян от творчеството на големи руски художници, създава творби като "Стара жена", "Монахиня", "Пушач", "Руска селска девойка". Създадени през 1872 г., те са едни от най-ранните творби в българската битовата живопис.
  • Около 1872 г. рисува и пейзажа "Гора" - един от първите самостоятелни пейзажи в българската живопис.
  • В Одеса рисува реалистичния портрет на Михаил Каролев /1873/..

Творец в България[редактиране | редактиране на кода]

В България се отдава предимно на иконопис и портрети:

  • "Погребението на Спасителя" - икона, окачена в средата на темплото (черковен иконостас) на храм "Успение на Св. Богородица" в Габрово
  • Иконата "Успение на Св. Богородица" в черквата на Соколски манастир
  • "Съществие на Светого Духа над Апостолов" (1874) за храм "Света Троица", Габрово
  • Постижения са иконите за храм "Св. св. Кирил и Методий", Свищов: "Благословящия Христос", "Богородица Милующая", "Св. Никола", "Св. Йоан Кръстител"
  • Иконата на "Св. Убрус" и на "Св. арх. Михаил"
  • 4 портрета в Музея на Историографското дружество, Габрово
  • Портрет на Петко х. Манафов - приема се за значително постижение в творчеството му; намира се в Художествената галерия в Габрово (днес тя носи неговото име)
  • Портрет на Марко Колев Табак от Габрово
  • Портрет на свещеник Васил Михов, който се намира при сина му Асен Михов
  • Портретите на майката и бащата на Райчо Каролев, съхранявани от внука им д-р Борис Каролев в София
  • Портрети на майката и бащата на Иван П. Златин, съхранявани от техния внук в София д-р Никола Иван Златин
  • Портрет на Цанко Добрев, съхраняван от снаха му Иванка Добрева в София

Със сигурност има още много портрети и икони, излезли от талантливата ръка на Христо Цокев, но липсва информация за тях.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 699-701
  • Динова-Русева В., "Нови факти от живота и творчеството на Христо Цокев", С., 1973 г.
  • Енциклопедия България, т.7/1996 г.,с.386
  • Иванова Благовеста, "Портретът през Българското възраждане", С., 2001, с. 23 - 24, 47 - 49.