Христо Дюкмеджиев
| Христо Дюкмеджиев | |
|---|---|
| български общественик | |
 Портретна снимка. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден |
1847 г.
|
| Починал | 1905 г.
|
| Националност | българин |
| Награди | „Свети Александър“ |
Христо Иванов Дюкмеджиев е български революционер, общественик и политик от Либералната партия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 6 октомври 1847 г. в Дупница. От ранни години помага на баща си в леярството. 12-годишен е чирак дюкмеджия (леяр) в Самоков.[1] През 1875 година е в Русе, където участва в подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. Същата година емигрира в Румъния – Гюргево, където отваря леярска работилница. На следващата година заминава за Сърбия. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е опълченец. Премества се в Пловдив през 1881 г. Там работи като леяр, а по-късно си отваря леярна на остров в Марица, който понастоящем е потънал. През 1885 г. сътрудничи на БТЦРК за Съединението. Участва в Сръбско-българската война. Става кмет на Пловдив в периода 13 ноември 1887 – 17 септември 1890 г. По време на мандата му започва строителството на градски водопровод от село Храбрино. В продължение на 10 години е народен представител. Заема поста на управител на Кюстендилската митница. Награждаван е с орден „Св. Александър“, пета степен.[2] През 1900 – 1905 г. е кмет и на Самоков.[3]
Личният му архив се съхранява във фонд 549К в Централен държавен архив. Той се състои от 64 архивни единици от периода 1878 – 1905 г.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ voivodi.eu
- ↑ Райчевски, Георги, Петков, Петко З. „Пловдивските кметове“, Пловдив, 2005, изд. „Агенция Седем Д“ ООД, с. 23
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 302.
- ↑ Христо Иванов Дюкмеджиев. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 8 април 2018 г.
| |||||||||||||||