Христо М. Данов (историк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Данов.

Христо М. Данов
български историк
Роден
Починал
28 януари 1999 г. (90 г.)
Научна дейност
Област История
Образование Виенски университет
Работил в Археологически музей в Пловдив
Народен археологически музей в София
Софийски университет

Христо Милушев Данов е виден български историк на древността и траколог.

Христо Данов е учен с важни приноси в античната история на Балканите и древна Тракия, по-специално – върху елинската колонизация в Понта / Черно море.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Пловдив, в рода на видния книгоиздател Христо Г. Данов, където учи и завършва класическа гимназия (1927). Учи класическа филология и история на Стария свят във Виенския университет, където получава докторат по философия, (1932). Специализира археология в Рим, Флоренция и Неапол (1932), и в Париж (1938). Доброволен асистент в Археологическия музей в Пловдив (1931 – 1932), а от 1934 до 1941 г. – асистент и уредник в Античния отдел на Народния археологически музей в София.

През есента на 1944 г. Данов работи като легационен съветник при Министерството на външните работи, а през пролетта-лятото на 1945 – като офицер за свръзки и преводач при командването на Втори Украински фронт в Австрия и Виена.

Академична дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1941 г. Христо Данов е избран за частен хоноруван доцент в Софийския университет, редовен доцент от 1942, а от 1945 г. – за редовен професор по стара история. Титуляр и ръководител на катедрата по стара и средновековна обща история в Историческия факултет (1960 – 1976). Междувременно, през 1943 – 1944 Данов преподава и като доцент в Университета в Скопие.

Автор на многобройни статии в най-реномираните световни справочници по антична история – „Pauly-Wissowa's Realencyclopaedie“ и „Der Kleine Pauly“.

Организитор на I-ия международен конгрес по тракология в София, май 1972, както и на Третия, проведен през 1980 г. във Виена.

Гост-професор в Сорбоната (Париж), както и в университетите в Оксфорд, Рим и Виена (1981 – 1982). Директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом „Лудвиг Витгенщайн“) (1979 – 1980).

Председател на Софийското нумизматично дружество (1975 – 1980).

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 1975 г. Данов е удостоен с престижната международна Хердерова награда.

  • Орден „Кирил и Методий“ – първа степен;
  • Заслужил деятел на науката (1977);
  • Златен орден за заслуги към Република Австрия
  • Златен университетски диплом на Виенския университет

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Die griechische Inschriften aus Tomis und Kallatis – Sammlung und Beitraege“, докторска дисертация, Виена 1932, 240 стр.
  • „Херодот като извор за историята на Тракия, Македония, Пеония и Западното Черноморие.“ – ГСУ ИФФ, 8 – 106.
  • Западният бряг на Черно море през древността, С., 1947, 148 стр.
  • Извори за старата история и география на Тракия и Македония, С., 1949 (съавтор)
  • Траките и античният свят, С., 1959, 169 стр. (съавтор)
  • Древна Тракия. Изследвания върху историята на българските земи, Северна Добруджа, Източна и Егейска Тракия от края на IX до края на III век пр.н.е., С., 1968, 471 стр.
  • Данов, Христо и др. Искри от древността. София, 1973. с. 255.
  • Траки. (Исторически очерк), С., 1982, 181 стр.
  • История на България. Том I, С., 1979, 471 стр.(съавтор)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • В. Велков, Проф. Христо Данов на 65 години. – Векове. С., 1973, № 4, 77 – 80.
  • М. Тачева, Христо Данов. – Terra Antiqua Balcanica II (=ГодСУ ИФ 72,2) София, 1985, 5 – 21.