Червената църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Червената църква
Red Church, Bulgaria 2013.jpg
общ изглед
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.0742° с. ш. 24.5561° и. д.
Червената църква
Местоположение в България
Вид на храма раннохристиянска базилика
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Перущица
Вероизповедание Православие – Българска православна църква
Епархия Пловдивска епархия
Тип на сградата базилика с четериконхален план
Архитектурен стил византийски
Време на изграждане V – VI век н.е.
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана, развалини

Червената църква или Червената черква „Света Богородица“ са останки от християнски храм – функционирала от IV до ХIV век [1] късноантична и ранносредновековна базилика при гр. Перущица [2] представляваща в най-високата си част централна четириконхална зала, която във всяка от четирите посоки е има полуцилиндрични ниши, покрити с купол. От северната и от южната страна на сградата е имало издадени навън отделения. В северното отделение е имало басейн, облицован с розов мрамор, който е служел първоначално като терми, а по-късно в него са се извършвали кръщенията на новите християни. Църквата е била изключително богато украсена, подът бил покрит с мозайка, а стените, облицовани донякъде с мраморни плочи, били покрити със стенописи.

За консервацията и ескпонирането ѝ към 2013 г. са изразходвани над 2,3 милиона лева и паметника е официално открит на 19.04.2013 г. [3] [1] До нея води нова пешеходна алея с дължина 700 м и има изграден посетителски център.

Местоположение и история[редактиране | редактиране на кода]

Руините на „Червената черква“, наричана така от местното население, се намират на близо километър от гр. Перущица, в полите на Родопите, на приблизително 20 км. в посока юго – запад от областния център Пловдив. До обекта се стига по пешеходна алея в ляво от главния път (в посока град Перущица), пред която има малка паркинг площадка. Има маркировъчна табела при отбивката от асфалтирания път към черквата. GPS lat=42°4'26" lon=24°33'20". [4]

„Червената църква“ „Света Богородица“ край Перущица е римска сграда изградена в IV или най-късно до началото на VI век при управлението на император Анастасий I. Тя е единствената в целия свят, която има първоначално северен олтар резултат на ранното християнско богослужения в първоначалните римски терми и митраеум – баня и храм на Митра, Подът е бил басейн, който впоследствие е устроен в под на църквата и баптистирей. Първоначалният градеж е за разположените в тази област римски легионери построили за нуждите си терми, доказателство за което е откритият в църквата басейн. Впоследствие с разпространението на култа към древноиранския бог Митра, когото римските легионери възприели за свой покровител, при термите е издигнат митраеум (храм на Митра). [5] Следа от тях също е намиращият се под църквата сладководен извор с направена чешма, чийто камък е пробит по цялата си дължина, а от сърцевината му тече вода. Този камък препраща към легендата на бог Митра който пробивал камък със стрела и оттам да потичала вода, останка от съществувалия тук митраеум е един стенопис, който и християнско време не е заличен – възраждането на бог Митра от червено яйце.[6] Със сигурност Червената църква е една от най-старите църкви в Европа. Веднага след свикания Вселенски събор в Сердика (на „Помирението“), 343 г.н.е., в цяла Тракия започнало строителство на култови сгради, сред които имало и такива, предназначени да съхраняват паметта на мъчениците, загинали за утвърждаване на християнството. Мястото е внимателно подбрано. „Червената църква“ е построена в близост до старо езическо светилище, в непосредствена близост до важния византийски град Филипопол (дн. Пловдив). До най-важните пътища от Тракия за Бяло море, и от Константинопол за Западна Европа. Първоначално устроената тук църква е изпълнявала функциите на мартирий – култовата сграда предназначена да съхранява паметта на мъченици, загинали за утвърждаване на християнството, а в един по-късен период от своето съществуване според преданието е служила и за лятна резиденция на византийски велможи. Намерени са запазени по стените фрески. Според Креса Стоянова, главен уредник на Историческия музей в Перущица „арката е уникална, а е открит там и ”баптистерий“ изграден с розов мрамор, във формата на кръст, където почитали са там 7 християнски мъртъвци от този район на Тракия. Който е влизал вътре, ги е почитал, за да бъде приет в християнската вяра“ Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за утвърждаване на вярата по тези земи. Намирала се е сред праисторическия, античен и средновековен град Драговец.

Унищожена е от ордите на турския главатар Лала Шахин при разоряването на региона в 1364 година.[7] Храмът се е казвал „Света Богородица“, но е станал известен като „Червената църква“ заради типичните римски тухли и розов хоросан, от които е изграден.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Централната и най-висока част на църквата е 4-конхалната зала – около централен квадрат са разположени на запад, север и юг по 1 конха (полуцилиндрична ниша, покрита с купол в стената). На изток в 4-та конха е разположена олтарна апсида, пред която е оформено предабсидно пространство. Извънредно високите и удължени конхи поддържат полусферичен купол, издигнат върху стълбове с хоризонтално сечение във формата на Г(L). Северната и южната конхи за заобиколени със засводени полукръгли коридори. На запад наосът (централната квадратна зала) завършва с два нартекса и портик пред тях. Симетрията на сградата се нарушава от двете, придадени от юг и север отделения. Вътрешният нартекс осигурява връзка с долепеният до него параклис, заваршващ с апсида на изток. Външният нартекс се свързва с малък баптистерий, изграден на запад. Басейнът (купел) е облицован с розов мрамор. Всички помещения били засводени. Размерите на църквата са доста големи – 32/26 метра. Съчетани с оригиналното пространство изграждане, те свидетелстват за една изключителна по замисъл и изпълнение архитектурна творба.

Червената църква“ била богато украсена. Подът ѝ бил покрит с мозайка, а стените до известна височина облицовани с мраморни плочи, над които следвали стенописи. Специалистите смятат, че откритите два пласта стенописи са изработени между VI и XI век.

Днес са запазени само арка на храма, която е напукана и това е наложило укрепването ѝ, отделни стени и части от купола, който е бил с диаметър 8 м и висок 27 – 30 м, [8][9] а от някогашната богата украса на храма е запазено съвсем малко – част от стенописите и мозайките на храма се съхраняват в НИМ, друга част от тях са изложени в Историческия музей в Перущица[10], но има и стенописи, които на място изложени на атмосферни влияния, се рушат. Според ЮНЕСКО, те са уникални и наподобяват образците на базиликите в италианския град Равена и Синайските манастири. По-ранните фрески, от началото на 6 век са с по-добро качество, отколкото тези от 12 век и затова в реставрацията са оставени по-ранните фрески. Руините на Червената църква достигат от 14 метра височина.[11] Достигнала до наши дни като величествени останки, църквата е един от най-забележителните раннохристиянски паметници в Югоизточна Европа.[12]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Други паметници на раннохристиянската и ранновизантийска архитектура в България:

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Червената църква край Перущица, в-к Десант 06.05.2013
  2. "Червената църква", официален сайт на Община Перушица
  3. Червената църква – гр. Перущица, Раннохристиянски църкви, Свети места
  4. Червената църква, Bulgariatravel-tv
  5. Най-старите църкви в Европа са в Несебър и Перущица, Бургас нюз, 19 април 2014 г.
  6. Peio Totov, Червената църква край Перущица, inews.bg 25.05.2011
  7. Град Драговец
  8. Червената църква, Bulgariatravel-tv
  9. Червената църква – град Перущица, в-к Смолян днес20 май 2011 г.
  10. Музей Перущица, официален сайт
  11. Драган Тенов от историческия музей в Перущица, „Червената църква“ край Перущица е реставрирана, БНР 2013
  12. Панайотова, Д. Червената църква, Наука и изкуство, С. 1956, стр. 5 – 10.