Беловска базилика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Беловска базилика
2011-Belovo Basilica.jpg
Базиликата от изток
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.1795° с. ш. 23.9975° и. д.
Беловска базилика
Местоположение в България
Вид на храма раннохристиянска базилика
Страна България България
Населено място Белово
Вероизповедание Православие – Българска православна църква
Епархия Пловдивска епархия
Тип на сградата трикорабна базилика
Архитектурен стил византийски
Време на изграждане VI век
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана, развалини
Беловска базилика в Общомедия

Беловската базилика е ранносредновековна базилика, разположена близо до град Белово, Пазарджишка област, България. Запазила се е непокътната до XVII век, когато е разрушена от османците при потурчването на българите от чепинските села. [1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Базиликата се намира в местността Свети Спас (Спасовица) сред красивите северозападни склонове на Родопа планина, на 10 километра южно от град Белово и на около 1,5 km южно от село Голямо Белово, Пазарджишка област. До базиликата се стига от град Белово по труднопроходим за автомобили, горски, неасфалтиран път. Липсват както маркировачно – обозначителни, така и пояснително – информационни туристически табели.

История[редактиране | редактиране на кода]

Датировката на сградата се отнася към края на V в. Базиликата е най-запазената част от разрушения късноантичен и средновековен укрепен град Левка (Левке, Левки), разположен на площ от 80 декара. Била е катедрала на Левкийската епархия. През средновековието около раннохристиянския храм възниква манастир, известен днес като Голямобеловски манастир който в XVII в. е рарушен от турците, при помохамеданчването на българите от Чепинското корито. Тогава е срината и базиликата.[2] Мястото се почита и днес, и затова до базиликата е изградена черква, която макар и да е доста отдалечена от околните села е много посещавана. Крепостта и базиликата са описани от видни наши възрожденци, сред които Петко Славейков и Стефан Захариев.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Това е един огромен археологически комплекс от късната Античност и ранното Средновековие в края на V – VI век. Първите исторически сведения за крепостта и базиликата са от именития български патриот и пазарджиклията Стефан Захариев в неговото описание за Татар пазарджишката кааза. Последвана от списанията на Петко Рачов Славейков и други видни български възрожденци. През 1915 година българският учен Петър Мутафчиев прави първото научно описание на базиликата над село Голямо Белово, а през 1924 година са проведени и първите археологически разкопки финансирани от американския милионер Уйлям Уитмор и реализирани от археолога Андрей Грабар.

Базиликата е трикорабна, триапсидна, със синтрон, триделен нартекс, триконхален баптистерий. Има данни, че над сценичните кораби и притвора е била разположена емпория, според други изследователи емпория е имало само над притвора. Ясно е само, че като цяло градежът на базиликата в основите е от средно голям ломен камък, а стените са изградени от квадратни тухли споени с червен хоросан. Базиликата в местността „Свети Спас“ датира от VI век от новата ера. Според изследванията на професор Петър Мутафчиев именно в град Белово е съществувала изчезналата в момента, но все още споменаваната Левкийска епархия. Всички данни говорят, че средният кораб е бил по-висок от страничните кораби, а триконхалния баптистерий е запазен само в основата си. През 1994 година базиликата е консервирана и частично реставрирана. Изградени са арките в придверието, а подовото покритие насипано с чакъл и по този начин базиликата е отворена и годна за посещения на туристи и като цяло е запазена напред във времето.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Други паметници на раннохристиянската и ранновизантийска архитектура в България:

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Батаклиев, И. Стефан Захариев (Живот и дейност), в: Стефан Захариев. Географико – историко – статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Фототипно издание с коментар. София, 1973, с. IX-XIX.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]