Синтрон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Синтронът на църквата св. София в Несебър

Синтрон (на гръцки: Συνθρόνονсопрестолие) е термин в сакралната (църковна)архитектура. Представлява стъпаловидна пейка, много често - каменна, за духовенството в епископски и патриаршески храмове, която е разположена по стената на олтарната апсида на църквата.

Големият френски учен, част и от българската научна общност - Андре(й) Грабар, определя синтрона въз основа на анализ на необикновения по своята познавателна, архитектурна и изобразителна същина синтрон в съборната черква на остров Свети Ахил в Малото Преспанско езеро - последната столица на Цар Самуил и място на неговото погребение: "... всеки синтрон на съборна черква [служи] за сядане на свещениците по време на някои църковни служби, а също и за други събирания, възгласявани от местния епископ. Епископът заемал мястото в средата, където се намирал неговият трон. Оттук произхожда понятието "синтрон", което очевидно означава, че свещениците, заобикалящи епископа, делят този трон с него. В обикновената катедра по правило само един духовник имал епископски сан; в някои случаи, обаче - разбира се, много редки - това не е било така: например, когато се е отнасяло за катедрала на архиепископство, в чийто състав влизали няколко епархии, всяка от които се е намирала под административното ръководство на епископ. В архиепископската катедрала председателското място на "синтрона" се падала по право на архиепископа, заобиколен от наместниците си. Синтронът в този случай е имал значението на тронно събрание, на което епископите се събирали около своя архиепископ."[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Грабар, Андрей. Две археологични доказателства за автокефалията на една църква - Преспа и Охрид - В: Андрей Грабар, Избрани съчинения, Том 2 (Редактори - Иван Дуйчев и Таня Велманс, Превод от френски език - Ирина Атанасова). София, Изд. Наука и изкуство, май 1983. с. 322- 327.