Съчинение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Съчинението е авторски текст, в който пишещият представя собствени мисли, наблюдения, чувства, разсъждения, оценки по повод на някакъв обект.

Обектът, по повод на който се създава съчинение, може да има не текстов характер, т.е. да бъде: природен, обществен, технически; жив или нежив; действителен или измислен. Възможно е да бъде и текст, с който пишещият съчинението предварително се е запознал.

Съчинението може да разглежда обекта по различен начин: да съобщава факт, да описва нещо наблюдавано или въображаемо, да разказва за нещо преживяно или измислено, да коментира житейски проблеми; Темата може да бъде формулирана от друг човек или да бъде на пишещия.

Етапи в работата върху съчинение:

  • подготовка за писане на съчинение.
  • самостоятелно създаване на неговия текст.
  • редактиране на текста.

Видове съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Съчинение описание има за цел да създаде представа за определен обект чрез разкриване на признаците му. Описваният обект може да бъде: природна картина, обстановка, хора, животни, взаимоотношения между хора, чувство.

Основните изисквания към описанието са: да бъде правдоподобно, да разкрива достатъчно и съществени белези, за да представи вярно обекта, да борави с подходящ подбор от думи, съобразен с вида на представяния обект. Съчинението описание следва общия композиционнен модел: увод, изложение, заключение. Подреждането на описателните моменти трябва да се движи от общата представа към уточняващите детайли.

Съчинение повествование[редактиране | редактиране на кода]

Повествованието разказва за нещо случващо се, като действията и състоянията се разполагат в реално протичащо време. В основата на разказването е случка, която трябва да бъде представена с нейното начало, развитие и край. Освен основния епизод в повествованието може да има и допълнителни елементи – описание, разсъждение, диалог. Тяхното присъствие не е задължително.

Повествованието може да се води в аз-форма или в третополична той-форма. В него преобладава авторската реч, която се допълва от пряка и непряка чужда реч.

Композицията на съчинението повествование съдържа като основни елементи:

  • встъпителна част – запознава с времето и мястото на действие, въвежда героите.
  • същинска част – разказва основната случка или събитие.
  • заключителна част – разказва последиците от случилото се.

Съчинение разсъждение[редактиране | редактиране на кода]

Отговор на въпрос – устен или писмен текст, с който защитаваме свое становище по поставен чрез въпрос.

Съчинение разсъждение се съставя по определени точки. Те са:

  1. Увод – насочва към поставената тема. В него се съдържат данни за автора, които са свързани с поставената тема. Насочва към проблемите, които са поставени в заглавието. Трябва да съдържа името на автора и произведението.
  2. Теза – пряк отговор на поставения въпрос. Отговаря се с няколко изречения-сбито и точно. Тезата изразява мнението на автора на съчинението по поставения проблем. Тя е сбор от няколко твърдения. Всяко от тях представлява отделна подтеза, която трябва да бъде доказана в изложението.
  3. Изложение – чрез разсъждения се доказва, че тезата е вярна. Чрез размисли се отговаря подробно на поставения въпрос. Дават се примери от текста. Цитатите сами по себе си не могат да бъдат доказателство. Те могат само да подкрепят доказателствата. Те не трябва да се преразказват. При размислите е необходимо да се определи какво казва писателят по въпроса, който ни интересува:Защо го казва?; Как го казва?; С какви художествени средства?. Резултатите от разсъжденията се оформят в извод.
  4. Заключение – представлява обобщение под формата на извод на казаното в изложението.