Владо Любенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владо Любенов
Роден 21 август 1961 г. (1961-08-21) (58 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение
Уебсайт vladolubenov.com

Владо Любенов е български поет и прозаик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 август 1961 г. в София. През 1986 г. завършва право в Софийския университет. От 1988 г. работи без прекъсване като адвокат в Балчик и София.

Стихотворения на Любенов са печатани в списания „Пламък“, „Везни“, „Европа 2001“, „Палитра“, както и във вестниците „Сега“, „Дневник“, „Труд“, и други. Член е на Съюза на българските писатели от 1995 г.

Носител на първа награда в конкурса „Жени и вино“ (2007)[1] и трета награда в конкурса Славейкова награда в Трявна (2011)[2].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Аз, неспособният“. изд. „Сюр“, 1991
  • „Видения“. изд. „Български писател“, 1993
  • „Селски нощи“. изд. „Фонд ДГ“, 1996
  • „Брачни сонети“. изд. „Ръжана-Ю“, 2002
  • „Приемане на безнадеждното“. изд. „Ръжана-Ю“, 2005
  • „Адвокати и пеперуди“. изд. „Български писател“, 2007
  • „Неравноделни тактове“. изд. „Ръжана-Ю“, 2012
  • „Рокля за двама“ (разкази). в литературен тандем с Габи Генчева, изд. „Ръжана-Ю“, 2010
  • „Емигрантът“ (роман). изд. „Жанет 45“, 2012
  • „Глад за грях“ (лирика). изд. "Артграф", 2013
  • „Адвокатът на лудите“ (роман). изд. „Жанет 45“, 2016
  • „Рокля за двама-2“ (нови разкази). в литературен тандем с Габи Генчева, изд. „Артграф“, 2017

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Когато жената започне да пие сама“, на фейсбук страницата на Буквите, 17 януари 2013.
  2. Наградените творби, на сайта за поезия ХуЛите, 05.06.2011

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]